Инсулин
Какво трябва да знаем за инсулина? Инсулинът е най важният от всички хормони за метаболизма. Когато разберем неговото действие, ще разберем как работи диетата. Инсулинът се произвежда от бета клетките на панкреаса. Повечето от хората произвеждат около 200 единици инсулин на денонощие. Той е като метла. Помита глюкозата, аминокиселините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща хормонална активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне до опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива). При ниски нива на кръвната захар глюкагонът разгражда гликогена в черния дроб в глюкоза. Глюконеогенеза може да се получи при дълго гладуване или при прекомерно физическо натоварване. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон се стимулира при хипогликемия, при гладуване и също при приемане на богата на протеини храна.
Когато приемаме въглехидрати, храносмилателните ензими разграждат храната и когато се абсорбира чрез червата се повишава нивото на глюкоза. Това стимулира отделянето на инсулин. Както знаем инсулинът способства за натрупване на мазнини. Когато кръвната захар падне твърде ниско се отделя глюкагон, който превръща натрупаните мазнини в глюкоза.
Глюкозата е главният стимулант за производство на инсулин. Фруктозата от захарта в плодовете и аминокиселините (протеини) от месото причиняват значително отделяне на инсулин само при вече съществуващо повишение на кръвната захар. Наднорменият индивид вероятно има повишено отделяне на инсулин поради прекомерна стимулация на панкреаса чрез преяждане или има генетична тенденция на съпротивителност към инсулина. Повишаването на инсулина води до запасяване на черния дроб и мускулите с глюкоген. След като протеините и мазнините са усвоени инсулинът съдейства за отлагане на протеини в мускулите и мазнини в мастните клетки като триглицериди. Не е чудно, че е трудно да се отслабне при повишено ниво на инсулина.
Инсулинът също пречи за разграждане на глюкогена и триглицеридите (мазнините). Метаболичните процеси включващи инсулин са изключително чувствителни да причиняват складиране на мазнини и също да пречат на разграждането на мазнините. Инсулинът даже активира ензим наречен липопротеин липаз (ензимите са протеини, които ускоряват метаболизма), който съдейства за премахването на триглицеридите от кръвния поток и тяхното депозиране като мазнини. Инсулинът пречи също на хормоночувствителния липаз (друг ензим), който разгражда депозираните мазнини. Следствие на тези две дейности на инсулина се натрупват мазнини, което води до напълняване и увеличаване на натрупванията около кръста.
Инсулинова резистентност (съпротивителност) е състояние на намалена чувствителност (отговор) на мастните, чернодробните и мускулните клетки към нормалните нива на циркулиращия инсулин. Обикновено малко количество инсулин ще намали кръвната захар. При индивиди с инсулинова съпротивителност това не може да се случи и е необходимо повече инсулин да се освободи.
Прекалената пълнота е следствие от инсулинова съпротивителност. Друго следствие от инсулинова съпротивителност е диабет 2. В повечето случаи при диабет нивото на циркулиращия инсулин и кръвната захар са повишени, както и нивото на кръвния холестерол. Прекалено пълните индивиди без диабет имат обикновено повишено инсулиново ниво и нормално ниво на кръвната захар. Често те са на път да развият диабет, просто защото панкреаса се изтощава поради постоянна стимулация от глюкоза. Инсулинът съдейства за депозиране на всички видове хранителни групи: глюкоза, аминокиселини и триглицериди (мазнини). Този запас може да се използва по късно при гладуване или между две хранения. Спадане на нивото на инсулин при гладуване позволява да се разградят депозитите на мазнини и на захар (глюкоген). Прекалено пълните хора имат повишено ниво на инсулин и при гладуване и при нормално хранене. Нивото им на липопротеин липаз е също повишено. Техният метаболизъм е готов при всяко състояние да депозира храната, която приемат. Не е чудно, че прекалено пълните индивиди много трудно могат да отслабнат. Помислете за ползата от диета, която се основава на необходимост от малко инсулин. Стигаме до отговора как да отслабнем и в същото време да подобрим кръвната картина.
Синдромът Х, описан от д-р Г.М. Ривен (Dr. G.M. Reaven) е комбинация от две или повече състояния: инсулинова съпротивителност с последващи високи инсулинови нива, повишаване на липидите (специално триглицеридите), прекалена пълнота, сърдечно съдови болести и високо кръвно налягане. Инсулиновата съпротивителност е вероятно най важната част от този синдром, защото често причинява другите проблеми. Голям брой пациенти със синдром Х развиват сърдечно съдови болести и при тях се наблюдава повишени случаи на сърдечен удар.
Какви са добрите новини? 50% и повече от инсулиновата съпротивителност може да бъде намалена или даже отстранена, защото тя не е изцяло генетична. Как можем да намалим високите нива на инсулин и инсулиновата съпротивителност? Чрез промяна на храненето - диета. Можем да намалим високите инсулинови нива чрез намаляване на инсулино стимулиращите въглехидрати, заедно с физически упражнения и спиране на цигарите (при пушачите).
Много хора с коронарно артериални болести са прекалено пълни. Те са много пълни в кръста, имат бирен корем и са слаби в бедрата. Това се казва ябълкова форма на пълнота. Индивидите с диабет и инсулиновата съпротивителност имат подобна ябълкова форма, за разлика от крушовидната форма, където тлъстините са разпределени по бедрата и задните части.
Д-р Уолевер (Dr. Woever) потвърди ползата от ниско гликемичната диета при прекалено пълни и не инсулино зависими пациенти. Той установи 7% спад на холестерола след 6 седмици. Д-р Дженкинс (Dr. Jenkins) установи при нормални пациенти за 2 седмици 15% спад на холестерола и спад на отделяне на инсулин 32% също при ниско гликемична диета!
При приемане на 50-100 гр. гликоза по време на наситена със захар закуска, нивото на инсулина се повишава много бързо и остава повишено за няколко часа. Приемане на храна богата на въглехидрати три пъти на ден и преди лягане предизвиква повишаване на инсулина за приблизително 24 часа. Панкреасът се нуждае от почивка, също и мастните клетки. Представете си инсулина да тъпчи клетките с мазнини 24 часа. Разбирането на метаболизма и действието на инсулина ни помага да следваме една здравословна диета. Не всички въглехидрати стимулират еднакво отделянето на инсулин. Въглехидратите, които стимулират най много отделянето на инсулин са с най висок гликемичен индекс, а въглехидратите с нисък индекс стимулират ниско ниво на отделяне на инсулин.
Следва
Живота е рисуване без гума за триене.
|