Най-добрият начин да се започне гладуването е да дадем на тялото си 12 часа почивка между вечеря и закуска всеки ден. Това позволява 4 часа да завърши храносмилането и 8 часа за черния дроб, да завърши своя цикъл на детоксикация. Опитайте се един ден в седмицата да увеличите гладуването до 16-18 часа. В крайна сметка, можете да изберете да си направите пълно 24 часово гладуване всяка седмица.

Dr. David Jockers owns and operates Exodus Health Center in Kennesaw, Ga.
http://www.oneradionetwork.com/newsflash/intermittent-fasting-is-a-key-strategy-for-anti-aging-and-longevity-article/

Резултатите са изненадващи и впечатляващи.
Многобройните изследвания върху животни и хора, направени през последните 15 години показват, че периодичното гладуване има не само успех при намаляване на теглото (загуба на мазнини), но и също в цялостното здраве и дълголетие. Неотдавнашна статия в Американското списание по Клинично Хранене изброява всички тези предимства, които включват понижаване на кръвното налягане, намаляване на окислително увреждане на липиди, протеини и ДНК, подобрение на инсулиновата чувствителност и усвояване на глюкозата, както и намаляване на мастната тъкан.

Може ли да се спори с резултати като тези? И всичко това има смисъл, защото нашите предшественици почти сигурно са преминава през редовни цикли, където храната е била в изобилие или много оскъдна. Тялото е установило защитни механизми, за да се адаптира към тези условия от чувствителните инсулинови рецептори, когато е било критично, всяка частица от храната ефективно да се използва или съхранява (при глад), като по този начин се намалява чувствителността, когато има излишък, така че тялото не става прекалено обременено от силно завишения прием на калории.

Освен чувствителността към инсулин, се оказва, че ограничение на калориите или периодично (или епизодично) гладуване може да "включи" определени гени, които възстановяват (ремонтират) специфични тъкани, които иначе не биха възстановени по време на излишък. Човек може да предположи, че тази адаптация служи да се даде възможност на определени клетки, да живеят по-дълго (като ремонтираните клетки) по време на глад, тъй като е нужна по малко енергия да се ремонтира една клетка, отколкото да се делят и да създаде нова. Това може да помогне да се обяснят някои случаи на дълголетие, наблюдавани при проучвания с животни с помощта на ограничаване на калориите и / или периодично гладуване. Периодичното гладуване е също доказано, че намалява спонтанни ракови заболявания при изследвания с животни, което може да се дължи на спад в окислително увреждане или увеличаване на имунния отговор.

И така, какви са практическите приложения на това изследване?
Зависи. Затова вероятно няма точен отговор. Може да имитирате опита на нашите предци, без да планирате каквото и да е, просто изненадайте тялото си от време на време с 24 часово гладуване.
Мой приятел гладува всеки вторник, като по часовник, така че той има леко хранене в понеделник вечер и не яде отново до закуска в сряда. Той пие само вода и малко сок по време на гладуването. Някои програми препоръчват двуседмично прочистване, като ядене редовно през ден, а през другите дни се яде 40% от нормалната храна за деня в продължение на две седмици, два пъти годишно.

Едно нещо, което е най-интересно при изследването на периодичното проучване е, леко преяждане при дните, когато не се гладува, за да компенсирате липсата на калории дава сходни резултати, така че не е толкова голямо значение общото количество на калории, колкото епизодичното лишаване.
Здравословно ли е епизодичното гладуване? (Is Intermittent Fasting Healthy?)
http://www.marksdailyapple.com/fasting/#axzz1psmaiveA


Ползата от ограничение на калориите (ОК) но без недохранване
Сега съществуват много доказателствата за физиологични предимства и удължаващи живота свойства при ограничаване на калориите (ОК) на приеманата храна. Ограничаването на дневния прием на енергия от 15-40% е доказана при животни и хора за подобряване на глюкозния толеранс и действие на инсулина, което показва повишаване на чувствителността към инсулин; за намаляване на кръвното налягане и сърдечната честота, което е съвместимо с ползи за здравето на сърдечносъдовата система, както и за намаляване на окислително увреждане на липиди, протеини, и ДНК, което означава, има защитен ефект срещу оксидативния стрес. Много други ефекти на ОК са документирани, включително увеличаване на средната и максималната продължителност на живота, намаляване на честотата на спонтанни или предизвикани ракови заболявания, устойчивост на невроните на дегенерация, намаляване на бъбречните заболявания, и удължаване на репродуктивната функция.
Проучването, проведено от Хайлброн и др., установява, че след 3 седмично гладуване инсулиновата реакция при тест за хранене е намалена, което означава подобрена чувствителност към инсулин.

Въпреки че точните механизми, отговорни за тези ефекти все още не са ясни няколко общи хипотези са предложени, като най-известните са хипотеза на противопоставяне на стреса, хипотеза на оксидативния стрес, и хипотеза на индукция на недостига.

Първата хипотеза предполага, че след продължителни ограничения в хранителния прием, повишена устойчивост на различни видове стресови фактори, което позволява на клетките на много тъкани да се противопоставят на нараняване, предизвикано от генотоксични, метаболитни или оксидативни повреди.
Втората хипотеза предполага по-конкретно, че по-малко свободни радикали се произвеждат в митохондриите на клетките, поради ограничения в хранителния прием, който като цяло ограничава използването на енергия, което води до по-малко клетъчно окислително увреждане.
Третата хипотеза предлолага, че ОК (ограничението на калории) предизвиква вътрешно клетъчни процеси, както и в целия организъм за адаптиране към недостига, които води до забавяне на обменните процеси като клетъчна пролиферация, които допринасят за стареене, като тази хипотеза е подсилена от изследванията и констатациите при маята (yeast).
http://www.ajcn.org/content/86/1/7.full


Продължава

Живота е рисуване без гума за триене.