Едно от най-големите постижения в този ми живот, е моето оздравяване. Сега съм убедена, че един ден, когато му дойде времето, ще си тръгна от този свят здрава, без болка и страдание. Душата ми като лист ще се отрони от тялото ми и понесена на своите криле, ще ме върне у дома, просто приключила поредното приключение наречено Живот.



Ще ви разкажа как.

......”Имаме съмнения за рак на гърдата, веднага трябва да ви оперираме”. Тук нещо ми се губи, един лекар от онкологията ме грабна и ме водеше по някакви кабинети, вземаха ми някакви проби, дупчеха ме, дишах в някаква тръба, пишеха някакви картони, а аз като страничен наблюдател абсолютно неспособна да реагирам само си виках: ”Какво става бе?!” Назначиха ми още на другия ден операция и аз, наивната, казах на децата си: ще отида с колата, само ще махнат нещото и вечерта ще се върна. Сигурно ще мога да шофирам, какво толкова. О, как се смях на другия ден. Никога, никога през живота си не бях се смяла така. Току що ме бяха оперирали. Лекарите и сестрите си помислиха, че е от стреса. Оперираха гърдата ми, беше рак, но доброкачествен. Алилуя! Аз за това и се смях. Ами ако беше злокачествен? Ако си бях отишла... Толкова години живях нещастна и дребна, смачкана и нежелана. И сега ако беше рак, умирах от смях за себе си... Никога не бях се усещала толкова освободена и силна. На сутринта, когато отидох на превръзка, защото никой не ме пусна да си тръгна вечерта естествено, видях оперираната си гърда. Приличаше на малко спухнало кърваво балонче. Шевът беше като за футболна топка и направо се скарах на доктора, че не ми е казал, че всъщност почти ще остана без гърда. Не че ми пукаше в този момент. Ставаше въпрос за истината. Толкова истини осъзнах тези дни, че една в повече нямаше да ме убие. Животът ми в онзи момент беше пълен провал. Цялото ми същество се съпротивляваше на това. Исках си щастието, не бях на пътя си, не бях Аз. Почувствах се по-силна от всякога и реших да променя живота си.Трябваше да сложа край на една дълга агония и реших да изключа системите, които всъщност ме убиваха. Вече бях взела решения, просто трябваше да ги кажа на глас. Никой и нищо не можеше да ме спре. Нямаше цена, която да не мога да платя в този момент. Сега знам, че това е било едно предупреждение, което забравих твърде бързо. Единственото, което направих беше да се оставя в ръцете на лекарите като зеленчук без никаква съпротива, въпроси, преценки. Те направиха своето, а аз?! Колко наивна съм била. Бях ядосана, гневна, моята житейска драма в онзи момент ме беше обсебила. Бяха се отнесли зле с мен, бях отдала 30 години от живота си за семейството и сега какво?! Не беше справедливо, не. ААААААААААААААА.

Докато един ден отново други лекари се разтичаха с мен по едни коридори ... На сутринта се опитах да се изправя на лакти в леглото, но неистова болка веднага ме строполи обратно. Леко плъзнах ръка към корема си и напипах превръзката. Чак тогава отворих очи и видях, че съм в реанимацията. Опитах се да издам някакъв звук, излезе дрезгаво грачене.Тогава влезе докторът и без предисловие ми каза:

- Наложи се да махнем всичко, кистата се оказа карцином.

Съзнанието ми, още замъглено от упойката, не можеше да осъзнае думите и те не достигаха до мен. След секунди разбрах смисъла им и кой знае защо се усмихнах.

- Нямаш разсейки - продължаваше докторът - може да се наложи химиотерапия, но нека излезе хистологията.

Гадеше ми се, болеше ме физически. Преди десет месеца, когато ми бяха казали, че трябва да се оперирам, аз се втурнах да работя. Трябваше да се подготвя. Дълбоко в себе си знаех точно какво ме очаква, за това и диагнозата не ме изненада, а породи само тъжна усмивка.

- И сега какво, докторе? - изскрибуцах аз.

Това не беше точно въпрос и не получих точно отговор.

- Живей щастливо.

Всъщност нямаше причина да не го направя. От най-лошото бях избягала.

През следващите няколко дни изпитах на практика теорията на Дарвин за произхода на човека. Първият ден едва ходех съвсем приведена, на следващия малко по-изправена, на по-следващия почти изправена. При смяната на превръзката видях малък метален ринг върху пъпчето си и разказах на всичките си приятели как са ми направили пиърсинг. Не можех да спя по цял нощ от болка и нежно държах ръце върху корема си. Говорех му, самоиронизирах се, че съм станала почти като Алф, той със седем корема, а аз само три, така беше нарязан.

Никога не бях яла по-вкусен кашкавал и хляб от болничния - след толкова дни гладуване как иначе! Когато се изкъпах на петия ден, се почувствах като нова. Разстроих се, че няма да ме изпишат толкова скоро, колкото си бях въобразила, но ето, че денят дойде.

Вкъщи и стените помагат. Можех да лежа, да пия вода, да ям. Приятелите ми се обаждаха, който можеше, идваше да ме види. Първия ден, като ме попитаха от какво имам нужда, казах: ”От цялата любов на света”. Нямах си и на представа, колко права съм била.

Не се разминах с химиотерапията, само три вливания по седем-осем часа едното, за да убият всяка гадина, останала в мен. Каква илюзия. Трябваше да отида в аптеката, непосредствено до ИСУЛ, за да си купя ампула против повръщане.

Влязох в аптеката и попитах за лекарството

- Елате след 10 минути, ще ми донесат една ампула.

Зяпнах от учудване. След 10 минути взех скъпоценната ампула срещу сумата от 70 лв. Всъщност това бяха помощи за онкоболните. Няма да съдя този човек. Ще се помоля за него.

Здравната система се опитваше да ме превърне в химически човек и цялата ми биология се съпротивляваше. Главата ме болеше неистово, повръщах, всяка една миризма ме отвращаваше, не можех да ходя, правех по няколко крачки и направо падах. Незнайно откъде пред погледа на затворените ми очи светеше една виолетово-неонова светлина и аз бях убедена, че са ме отровили, не че бях далече от истината. Сега знам какво е било и благодаря от сърце на тази виолетово-неонова светлина.

След една година, отивайки на контролен преглед, ме пратиха и при друг лекар. И познайте с каква диагноза се оказах?! Пак рак, този път на дебелото черво. И пак операция... и ще ви спестя подробностите, освен тази, че толкова добре платих на лекаря, но той женеше сина си и след операцията изчезна. Аз вдигнах 40 градуса температура, болеше ме, но никой не ми обръщаше внимание, а когато се разбра че раната ми е гноясала и започнаха да я чистят без упойка в живата ми плът си мисля, че достигнах предела на болката, как съм изтърпяла това сега не знам. А това даже не беше края последва херния, после пак ми гнояса раната, после пак херния, после... платното изпусна и пак операция. ...Естествено стана дума за химиотерапия и аз се скрих, бях си казала никога повече. Когато отидох в онкологията бяха минали повече от 2 месеца и вече бях „изтървала срока” както се подразбира съвсем умишлено. След това се появиха проблеми с щитовидната ми жлеза, камъни в жлъчката /една лекарка веднага предложи да ми я махне/, запек, стеатозен черен дроб. Всяко ходене в лекарския кабинет се увенчаваше с поредната диагноза. Здравната ми книжка се изпълни с диагнози и рецепти. ТЕЛК ми даде 96% инвалидност и то без връзки.

Не ми остана нищо друго, освен да разбера какво става, да поема отговорността за моето здраве и да вярвам, че нещата ще се случат. И знаете ли какво стана? Оздравях! Сега нямам нужда от „Здравна книжка” ще опиша всичко тук в тази „Здрава книжка”.

Имало време, когато наука и духовност били едно. После науката поела своя път към материалния свят, забравяйки за съществуването на другия, а духовността се превърнала в религия и никой не знаел на кой свят се намира. Мисля, че отново настъпва онова време, в което хората се осъзнават и събират наука и духовност в едно!

Първото, което направих, когато разбрах какво е положението бе да се фокусирам върху това което искам – моето оздравяване. Цялата енергия ми бе нужна и за това се отказах от работата, която имах в този момент. Бях си осигурила добри доходи, но бях разведена и без да работя, това извади доста мои страхове на бял свят, включително най-първичния от всички – оцеляването. Може би това беше моята заявка за Живот. Сега знам колко важна е била вярата и фокусирането, но не фокусиране към болестта, а към здравето. Убедете се, че искате да бъдете здрави. Някои от вас ще кажат „Е, кой иска да е болен?“. Нямате си представа колко хора искат да са болни, било защото така намират иначе липсващото към тях внимание, било защото така не ги товарят с разни ангажименти, било защото смятат че е съвсем нормално, когато си на 50 да имаш високо кръвно например и да пиеш хапчета. Само си припомнете, колко от хората около вас говорят за болестите си, несполуките и едва ли не се фукат с шепите хапчета, които поглъщат, защото това е доказателство за трудния живот който са имали, за премеждията през които са минали и колко от вашите познати се хвалят с доброто си здраве. Понякога виждам как хората сякаш са пристрастени към страданието, омагьосани от него, не знаят как да излязат от състоянието, в което са и най-лошото - приемат го за нормално. Аз вече съм дълбоко убедена, че това не е моят път.

Наскоро бях на гости на приятел от моето детство, родителите ни още са били приятели. Той „въодушевено” ми разказваше как пие шепа хапчета за кръвно, диабет и какво ли още не и как като бил наскоро в болница лекарят му казал, че сърцето му е добре, но всички инфаркти по-принцип са на хора със здрави сърца. Искаше да каже, че всъщност инфаркта би могъл да му се случи и имаше една нотка на гордост от толкова болести и хапчета на човек на 59 години. Аз изслушах мълчаливо цялата плеяда и споделих, че не пия нито едно хапче и съм напълно здрава след всичките мои заболявания. Настъпи неловко мълчание и след това едно „ама как така?”. Ами ето така „работя върху себе си”.

Земята на тази прекрасна страна България, носи отпечатъка от много битки и много мъка. Имам чувството, че българинът е пристрастен към страданието и болката, към нещастието си и толкова е свикнал с него, че дори не прави опити да се измъкне. Това може да се промени, ние сме тези, които правим промяната. Всъщност най-общо казано това е липса на хармония. Всеки трябва да работи със себе си, със собствените си чувства и емоции и така един по един ние ще отхвърлим бремето на страданието, тежестта която носим ние и която носи страната ни.

В последните години, когато някой ме пита какво правиш, това отговарям: ”работя върху себе си”. Не се майтапя, това правя, работя върху себе си. Това е най-добрата работа, която съм имала и се заплаща със здраве и радост. С всеки изминал ден виждам резултатите и хората около мен ги виждат, но някак си не им се вярва, не им се захваща, пък и не е толкова лесно както като да отидеш на лекар да ти напишат една рецепта или да те оперират, а ти да си живееш както досега и да чакаш да стане чудо и да си здрав. Болестта трябва да се осъзнае, да се изтръгне от корен причината, защото иначе всяко изцеление е непълно и временно. Всички си задаваме въпроса защо боледуваме, как се случва болестта, какъв е нейният механизъм. Ако си отговорим на тези въпроси, ще можем по обратния ред - като отстраним причината - да се излекуваме. Преди да се разболее тялото, нещо друго се е случило. Колко тежест трябва да си носил в себе си, за да се напълни жлъчката ти с камъни, колко дълго трябва да си пренебрегвал и недолюбвал себе си, за да дойде ракът и да ти припомни да се обичаш, колко емоции дълбоко и трайно трябва да си натъпкал в себе си, за да скача кръвното ти до небесата.

Много хора имат такива „програми” да се учат чрез болестите, чрез смъртта и страданието. Самите религии изобилстват с такива примери. Аз имах такива. Ако и вие имате, освободете се от тях. Аз научих много начини докато търсех спасение за себе си. Сигурна съм че и вие ще намерите своя. Най-общо казано: ако на компютъра си имате програма, която вече не ви трябва - какво правите, триете я. Същото е, разтворете я в светлината на всичко което Е или я изпратете в майката Земя, ако това схващане е по-близко до вашето усещане, представете си водопад и го пуснете там или огън и го хвърлете да изгори, анулирайте я. Всичко работи, само вяра трябва и фокусиране в това, което правите. Ако ви трябва помощ потърсете я в някой лечител, енерготерапевт, официалната медицина не търси и не чисти програми, споразумения, убеждения. Само знайте, някой отвън ще ви помогне малко, ще ви даде тласък, но основната работа си е ваша. Вие сте отговорни за себе си, разберете го.

Потрудете се и сами да научите това, което ви е нужно. Има толкова много информация, в която се обясняват метафизичните причини за болестите и аз няма да се занимавам с тях, само ще насоча вниманието ви натам. Всичко, което споделям тук е с тази цел, да насочи вниманието ви и вие да познаете това, което на вас ще помогне. Това което за един е лекарство, за друг не е, дори това което сега е лекарство за теб , в друг момент вече може да не е. Вселената се изразява, чрез разнообразието. Мисълта „Бъдете себе си, всички вече други са заети” ми е любима и е на Оскар Уайлд. От многото разговори, които съм имала с мои приятели, познати, разбирам, че всъщност почти всеки от тях знае точната причина за определено заболяване. Моя приятелка, която беше уволнена от работа, но години преди това рисуваше, правеше изложби, пишеше стихове, сподели, че сърцето й е увеличено и сякаш води два живота в едно тяло. И това беше самата истина, и тези два живота бяха направили сърцето й „двойно”, и бе дошъл моментът на избор. Друга моя позната изпадна в паническо разстройство и сподели, че лекарствата, които са й предписани не са за нея, че не се чувства добре от тях, смята че умира, но лекарката започнала да я убеждава, че не е така. Какво доверие да имаш на лекар, който не вярва на теб, че ти не се чувстваш добре от предписаното лекарство. Тя сподели и къде се крие коренът на проблема, била осиновена и изпитвала страх от смъртта. Тази жена знаеше точно какво се случва, но не знаеше как да се справи с това. За това хапчетата не помагат и помощта е другаде. Физическото тяло е последното, върху което се отразява дисхармонията, за да се излекуваме трябва да имаме знанието за това как да пречистим телата си от самоограниченията, които сме си наложили.

Обърнете внимание на това дали се обичате? Ще кажете „Що за въпрос?”. Обичате ли всяка клетка от себе си, всеки орган, всяка луничка, изхвръкнало кокалче. Давате ли си любовта, за която тялото ви мечтае или се гневите на излишните килограми, на оредяваща ви коса, на големия си нос например? Имам изненада за вас и това е ваш избор, но тялото усеща и започва да страда и започват гнойни процеси на едно или друго място. Ако имате такива убеждения, изчистете ги, махнете всичко което ви пречи да се приемете изцяло. Не ви ли се струва, че сякаш следваме някакъв модел за красота наложен ни отвън. Когато бях на 20 години бях 54 кг. и се смятах за страшно дебела, после когато станах 65 кг. си мислех колко слаба съм била, когато бях 54 кг. Как си играе умът с нас. „Знанието идва от ума, но мъдростта е състояние, в което няма ум”, казва ОШО.

Има и друг механизъм за пречистване. Ще ви препоръчам книга като „Твоето тяло казва: Обичай се” на Лиз Бурбо, едно задълбочено изследване на метафизичните причини на много заболявания. Ще разберете с кое ваше действие или бездействие, чувство, емоция и т.н. сте предизвикали да дойде болестта не за да ви нарани, а да ви припомни на какво да обърнете внимание в живота си и коя програма или утвърждение да анулирате. Ще откриете инструмента на прошката. Тълкуването на прошката, като резултат на грешка преди, е подход, който аз не приемам. Не се хващайте за думата „прошка”, тя е в смисъл „приемане”, а погледнато така, то е хармонизиране. Каквото и да ни се случва като проблем, от каквото и да боледуваме то е дисбаланс, липса на хармония. Хармонията е хармония, защото там няма болести, няма проблеми. Излезте от идеята за добро и лошо, нещата са такива каквито са. Анулирайте споразумението да живеете в дуалността.

Нейно величество мисълта, тя е онзи инструмент който притежаваме, който може да сътвори всичко. Тя може да ни направи щастливи или депресирани, бедни или богати, здрави или болни. Аз избирам да бъда щастлива, богата и здрава. А вие?! През далечната 1991 г първата книга, която ми попадна на тази тема беше „Диагностика на кармата” на Лазарев. Бях шокирана, казах си, този човек не е наред, как може мисълта да прави всичко в живота ни? Изключено! Да, ама не. Може! Тялото ни е около 70% вода. Сигурно сте чували за д-р Масару Емото, за паметта на водата, за тези които не знаят, той е човекът който прави пръв експеримент със замръзнала вода и чрез снимки открива, че молекулите й реагират на думи, музика, картини, звуци. Водата помни. ДА. Каква енергия изпращате към тялото си, с какви мисли сте в главите си и какво позволявате да получите отвън. Колкото повече се радвате на живота и това което сте, толкова по-щастливи ще бъдете и обратно, колкото повече се оплаквате, толкова по-нещастни ще сте.

През годините се появиха много лечебни енергийни техники. Ние не сме само физическо тяло, нашите тела са много повече и от доста време има доказателства за това. Физиците доказаха, че дори физическото ни тяло е енергия, но с по–голяма плътност. Всичко е енергия и ние сме в океан от енергия. Привържениците на един или друг метод, не винаги се подкрепят и много често се отричат взаимно. Аз мисля, че в процеса на развитие на нашето съзнание достигаме до все по-съвършени методи за лечение, включително и такива, заложени в нашето тяло. Знаете ли например за трите безсмъртни клетки, които влизат в телата ни живот след живот. Някои твърдят, че са в основата на гръбнака, но аз ги чувствам в главата си, зад третото око. След като ги носим живот, след живот, това означава, че те са нещо като наша собствена матрица и ние можем да използваме тази матрица/еталон и да синхронизираме всички останали клетки с него. Това става по познатия начин - заземяване и утвърждение - „Аз синхронизирам всички мои клетки на физическото ми тяло с моите три безсмъртни клетки”.

Когато започнем своето лечение, трябва да се лекуваме на всички нива т.е. да работим с всички тела. Ако извадим натъпканите емоции и се освободим от тях, ще хармонизираме емоционалното си тяло, като овладеем егото си ще балансираме менталното тяло, като хармонизираме енергиите си етерното ни тяло ще е ОК, а изчистването на физическото тяло ще освободи енергия за лечението му. И така всички тела ще заработят в хармония и ще сме здрави. Как да пречистим например емоционалното си тяло? Изправете се срещу страховете си, срещу емоциите си, заровените дълбоко във вас. Мили мои братя и сестри, те са илюзия, царят е гол, те са като ненаситни демони и всеки път когато се потопите в тях, изсмукват вашата енергия. Миналото е минало, до кога ще се гневите например на майка си и баща си, защото те не са ви дали това или онова. Човек може да ви даде само това, което притежава. Ако самите те не са били сигурни в себе си, как да ви дадат сигурността, от която се нуждаете. Започнете да вадите едно по едно страх, вина, гняв и ще видите как сами ще започнат да дефилират пред вас емоции и страхове, за да изчистите от тялото си тази тежест. И изобщо не е толкова трудно както изглежда на пръв поглед. Само изявете желание, започнете работа и цялата Вселена ще започне да ви помага по всевъзможни начини. Един ден си купих една блузка с надпис на английски отпред. Нещо ме накара да я грабна, като се прибрах вкъщи и прочетох надписа, паднах от смях. Знаете ли какво пишеше ”Махни бариерите”. Ето точно това беше отговора, който търсех в онзи момент. Тази блуза така и не я облякох, но тя ми помогна по друг начин. Гледала съм част от живота си по телевизията, в някоя книга, в разговор с приятели и дори непознати. Спасение дебне отвсякъде, бъдете бдителни за знаците около вас.


Следва

Живота е рисуване без гума за триене.