Радиохирургията ще бъде включена в клинична пътека

Най-голяма готовност да прилагат метода имат в столичните болници „Царица Йоанна – ИСУЛ” и „Токуда”, както и в КОЦ - Шумен

Още в съвсем близко бъдеще ще стартира работата по уточняване на детайлите и приемането на алгоритъма на клинична пътека за радиохирургично лечение. Това стана възможно, след като методът бе включен в Наредба № 40 на МЗ за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и след като неправителствената организация Асоциация „Хипофиза” сезира националния омбудсман и спечели дело в Комисията за защита от дискриминация. Новината бе съобщена по време на кръгла маса в столицата под наслов „Проблеми с достъпа до лъчетерапия и радиохирурия на пациенти с тумори на хипофизата и с онкологични заболявания”, организирана по инициатива на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и асоциацията.

Според председателката на Гилдията на лъчетерапевтите у нас проф. Татяна Хаджиева, между 20% и 25% от пациентите с тумори на хипофизата не се влияят от медикаменти и имат показания за радиохирургия. Към тази група се прибавят и други болни с по-редки тумори – невриноми на слуховия нерв, шваноми, хордоми, краниофарингеални тумори, както и с тежки, неповлияващи се от други лечение невралгии на лицевия нерв, някои мозъчни аневризми и други малформации; от възможностите на радиохирургията ще могат да се възползват и пациенти със злокачествени тумори на различни органи. Проф. Хаджиева допълни още, че в момента лъчелечение у нас получават приблизително 15 хиляди онкологично болни, което представлява около 80%-85% от реално нуждаещите се, чийто брой възлиза на 17 000 – 18 000 души. Поне 500 – 600 от тези болни имат показания за радиохирургия, като към момента повечето от тях търсят такова лечение предимно в болници в съседна Турция или в Германия.

„У нас няма точно установен ред, по който болните с хипофизарни тумори се изпращат за радиохирургично лечение, а би трябвало това да става с насочване от ендокринолога, както е прието в другите развити страни”, алармира Ваня Добрева, председател на Асоциация „Хипофиза”. По данни на пациентската организация, за първи път през 2013 г., след спечеленото дело Комисията за лечение в чужбина е разрешила радиохирургично лечение извън България на 5 болни с хипофизарни тумори, НЗОК е разрешила на още един пациент, а Фондът за лечение на деца – на 3 деца. Финансиране на лъчелечение и на радиохиругична интервенция в чужбина е било разрешено от Комисията за лечение в чужбина на 30 онкологично болни и от НЗОК – на 10 онкологично болни, допълни още Ваня Добрева, като постави няколко риторични въпроса: „Защо се допуска парите, които биха били използвани за 3-4 болни, да бъдат изразходвани за изпращането само на един пациент в чужбина? Защо толкова често лъчетерапевтичната апаратура излиза от експлоатация поради повреди и ремонтите понякога траят с месеци? Защо не се прави достатъчно за подготовката на специалисти лъчетерапевти и медицински физици, след като още отсега е видно, че техният брой драстично намалява?” От изказването на председателката на Асоциация „Хипофиза” стана ясно още, че пациентите не искат да противопоставят един лечебен метод на друг – в случая оперативното и лекарственото лечение срещу радиохирургията, а единствено настояват да бъде осигурена възможност на реално нуждаещите се от радиохирургия да бъдат лекувани в страната си, което неминуемо ще доведе до икономия на значителни финансови средства. Да бъдат спестени милионите левове, които сега изтичат към чуждестранни клиники – за това призова и д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.

70% до 80% от цената на клиничните пътеки в лъчетерапията, в това число и на пътеката на радиохирургия, се формира от скъпата апаратура и изключително скъпата поддръжка, което ни кара да настояваме за по-висока цена на тези пътеки, подчертаха лъчетерапевтите по време на кръглата маса. Те допълниха още, че като начало ще поискат в бюджета на касата да бъдат предвидени средства за радиохирургия на 100 пациенти, с намерението броят на лекуваните да се увеличава постепенно в близките години. Медиците апелираха още компетентните институции да осмислят факта, че ремонтът и поддръжката изискват огромни средства и да реагират адекватно на този факт със съответните адекватни финансови разчети. Що се отнася до подготовката на специалисти, проф. Татяна Хаджиева посочи, че очаква положителен резултат от проекти за обучение на кадри, финансирани от Международната агенция по атомна енергия, каквито се подготвят в момента.

Най-добра готовност да прилагат радиохирургия у нас в близките месеци имат столичните болници „Царица Йоанна – ИСУЛ” и „Токуда”, както и КОЦ – Шумен, бе съобщено още на кръглата маса. Според експерти от НЗОК, в обозримо бъдеще, до началото на лятото могат да бъдат финализирани преговорите между НЗОК и БЛС и клиничната пътека за радиохирургия да бъде включена в анекс към действащия НРД, за да могат да се възползват от нея нуждаещите се пациенти. Цената, която ще поискат лъчетерапевтите за пътеката ще бъде 8000 лв., което е несравнимо по-малко от цените в чужбина, които варират от 7000 до 12 000 евро, посочиха още медиците. В допълнение те уточниха, че за да бъде гарантирана прозрачност и да бъде защитена здравната каса от злоупотреби, ще има директен контрол при одобряването на протоколите от специална експертна група, която ще взема окончателното решение за конкретния пациент.


Източник: zdrave.net