|
Вместо статия по темата, ще си позволим да цитираме малък пасаж от книгата на Пенелопи Куест „Рейки за цял живот“, който представя трите възгледа за човешкото здраве.
Текстът е от значение не само за разбиране на различните схващания за лечението, а и за начина, по който гледаме на света и методите, с които си служим, за да го променим към по-добро.
1. Био-медицинският модел
Векове наред западната култура възприемаше здравето и лечението от чисто физическа гледна точка – био-медицинският модел за здравето и здравеопазването. Нарича се още алопатия или традиционна медицина и възприема тялото като машина или сложна съвкупност от системи и химикали; затова болестите и заболяванията са просто дисфункции, свидетелство за физически срив, който трябва да се „поправи“ от „специалист“.
Използваните за целта методи, разбира се, са физически: химикали под формата на хапчета, инжекции или спрейове; дребни или по-големи операции; лъчелечение; физическа манипулация и други подобни лечения, които се концентрират единствено върху физическите симптоми и обръщат внимание само на физическите причини (Бележка: разглежда се само „болният орган“, а не се търси причината в цялостното състояние. Според д-р Макс Герсон, създател на алтернативна терапия чрез здравословно хранене, когато човек е здрав, всички болести изчезват, а не само дадената). По този начин болният често се разглежда не като човек, а като диагноза, затова го описват като „асматик“ или „диабетик“, например.
От тази позиция хората се възприемат като безпомощни жертви – на бактериите или на вирусите, на лошите гени или просто на лошия късмет, или на нещастните обстоятелства – и човекът не се лекува като цяло, защото тялото се възприема като отделна единица, без връзка и зависимост с ума и емоциите.
2. Холистичният модел
Холистичен идва от „wholistic“, което означава, че се лекува целият човек, така че физическото тяло не се разглежда или третира поотделно, а се възприема като част от целия човек, заедно с другите аспекти – умът, емоциите, духът или дори заобикалящата среда и начинът на живот – които са също толкова важни.
Холистичният модел не се концентрира само върху симптомите на болестта или заболяването; той започва да търси причините. Приема, че макар очевидно някаква физическа причина да е фактор за болестта, например вирус или генетична предразположеност към дадено заболяване, трябва да се вземат предвид и други неща.
Душевното състояние на човека, нивото на емоционална стабилност, условията на живот или стресът в работата могат да са част от кризата в здравето. Например сега се приема, че високите нива на стрес, преживявани от хората, които остават без работа или преживяват развод, отслабват имунната системи и правят пострадалите по-иязвими към вирусни инфекции (Бележка: при високи нива на стрес количеството витамин C в организма намалява значително).
От холистична гледна точка човекът скоро пак ще се разболее, ако не се излекуват дълбоките причини за болестта или заболяването. Сипмтомите могат да отшумят временно, но после пак ще се появят, често като нещо по-сериозно. Това е общото становище на допълващата и алтернативна медицина. Но повечето хора, включително много лекари и медицински сестри, започват да се отварят към този възглед за здравето.
[image]Те насърчават пациентите да се вглеждат в ежедневието и начина си на живот, зада видят какви подобрения могат да направят, и ги убеждават да потърсят допълващи и алтернативни терапии, които да облекчат здравословните им проблеми, било чрез релаксация и чувство за по-голяма хармония и равновесие или за ускоряване на излекуването им.
Някои терапии, като остеопатията, хиропрактиката, акупунктурата и хомеопатията, вече са официално признати за ефективни – и достъпни – алтернативи на традиционните медицински практики, а други, като ароматерапията, рефлексологията и лечителството (духовно лечение и Рейки), печелят уважение за доказваните си благотворни въздействия.
3. Метафизичният модел
При метафизичния подход всичко се възприема като енергия, а всяка енергия е взаимосвързана; както видяхме, науката в лицето на квантовата физика поддържа това становище. Компютърът, на който пиша тази книга, столът, на който седя, растението на перваза на прозореца, собственото ми физическо тяло и дори въздухът, който ме заобикаля, са все енергия или светлина, вибриращи с различни стойности. Някои вибрират сравнително бавно, което ги прави достатъчно плътни и тежки, за да са видими и осезаеми като физически предмети, а други вибрират много бързо, което ги прави фини и по-леки, като въздуха, например.
От тази гледна точка всичко ,което наричаме физическо или реално, се възприема като продукт на съзидателното съзнание. Съзидателното съзнание се описва като Бог или Източника, Създателя или Всичко, Което Е, или дори като Вселената, и тъй като всичко е свързано, значи всеки един от нас, всеки индивид, също е част от това съзнание.
Тази позиция е много енергизираща, но същевременно и много предизвикателна, защото вижда всеки един като съ-творец с Бога, активно създаващи собствената си действителност, използвайки съзнанието или мисловните си процеси за привличане на събития, ситуации или хора в живота ни. Според метафизичния възглед всичко, което ни се случва, всичко, което преживяваме, има смисъл и цел, затова няма такова нещо, като късмет (добър или лош) или съвпадение, и ние не сме безпомощни жертви на произволни събития, а могъщи творци на живота си, използващи създадените от нас обстоятелства, за да ни помагат да се развиваме и растем като хора – и като души. Ние сме дух, който трупа човешки опит, а не същества с духовен опит.
Светът, който колективно създаваме – тази планета Земя – отразява масовото съзнание, преобладаващите вярвания, концепции, нагласи, страхове и желания на мнозинството от хората. Светът, който създаваме индивидуално – онова, което мислим, казваме, вършим, преживяваме, с кой се срещаме и общуваме, къде живеем и т.н. – отразява нашите лични убеждения, концепции, нагласи, страхове и желания. От тази перспектива има две фрази, които вероятно обобщават нещата: „съпротивата поражда упорство“ и „каквото дадеш, това ще получиш“.
И в двата израза се има предвид, че човек получава онова, върху което се концентрира. Затова, ако постоянно мислите и говорите негативно за нещо, което не искате да направите или не харесвате, постояно ще го пресъздавате, защото продължавате да влагате съзнателна енергия в него (тоест, съпротивляваето му се) – и то естествено няма да си отиде. Нищо няма да се промени, докато не „промените ума си“.
По същия начин, ако постоянно влагате положителни мисли, думи и действия, вашето съзнание или съзнателна енергия ще започнат да създават онова, върху което се концентрирате, затова ще започнат да ви се случват все повече добри неща. Очевидно това означава, че мислите и думите ви са от огромно значение, защото отрицателната съзнателна енергия привлича и проявява негативни неща, докато положителната енергия привлича и проявява позитивни неща.
Знам, че това са доста смущаващи ума концепции и някои хора ги намират за много плашещи, защото поставят отговорността за живота ни напълно и изцяло върху нас самите. Никой друг не е отговорен. Никой друг не е виновен. И същевременно не дължим благодарност на никого. Дори на Бог. Доста стряскащо, а? Но щом свикнете с мисълта, това гледище е невероятно вдъхновяващо, защото ви поставя на шофьорското място на живота ви, дава ви властта да се променяте, да станете онзи, който наистина искате да бъдете, и да водите живота, който наистина искате да живеете.
От http://zepir.com
Живота е рисуване без гума за триене.
|
3-те възгледа за лечението [re: kaloyana_-177704]
3-те възгледа за лечението