Моето изказване беше
"Изказване на място. Само ние си мислим, че хората ни следят постъпките толкова от близо...В повечето случаи или не ги забелязват или ги приемат по съвсем различен начин от нас. Все пак сме различни хора. Ала имаме и общи неща, като нормални физически нужди, притеснения и страхове, болки и надежди... (генерално казано). Всеки ги има, а ако отрича последните лъже. Въпроса е до каква степен човек се вглъбява в проблемните си зони. Те са за решаване, и то в подходящ момент и обстоятелства (няма нужда човек да издевателства над себе си за да се промени на всяка цена), ала няма смисъл и да се вглеждаме в себе си под такъв микроскоп и да разнищваме душата си до степен разкъсване на молекули... "

Незная къде видя това ми въпросно мнение...Ала не ми се спори наистина, коментирах във форума по различна причина.
Поздрави,
М