Звучи банално, но за този проблем няма рецепта за бързо и внезапно оправяне.
Всичко в тази сфера е въпрос на тренинг. Трябва да си поставяш все по-трудни задачи при общуването с другите и при ситуациите, когато си сред другите хора.
Това го казвам, за да не се подведеш да си мислиш, че проблема се дължи на нещо вътре б теб, на характер, комплекси и т.н.
Проблема с неефективното общуване с другите (вкл. стеснителността и високата тревожност при социални ситуации) се дължи на повтарящите се начини, по които си се научила да общуваш и да възприемаш себе си и околните.
Срамът като нормално и необходимо чувство, което всеки изпитва и срамежливостта като устойчива проблемна черта само на някои индивиди, са породени от несигурността на индивида по отношение на собственият му образ и най-вече несигурността му по отношение на това как другите възприемат неговият образ, съставен от външен вид, типично говорене и типично поведение. Колкото по-притеснителен е човек, толкова по-голяма е разликата между идеалния образ, който той иска да постигне пред другите и реалния, който ежедневно или често им демонстрира.
Едно от първите неща, което трябва да започнеш да упражняваш, е да можеш да разпознаваш уязвимостта на другите, това, че дори и най-нахаканите и отворени хора изпитват някаква несигурност, макар и не толкова видимо, колкото, може би, ти. Опитай първо в разговори с твои близки, от които не се притесняваш, да различаваш моментните им състояния и да се да предположиш какви ще бъдат следващите им думи и действия, как ще реагират на това, което ти правиш или говориш в конкретната ситуация. Например провери внимателно как се променя настроението на някоя твоя приятелка като започнеш да и говориш по-сдухващи неща или по-весели и пълни с комплименти приказки. Така ще свикнеш, че и другите също са наблюдавани от теб, а не само ти от тях и че ти също можеш да упражниш някакъв малък контрол над техните емоции и поведение, а не само те над твоите.
Научи се също така да разпознаваш какво другите харесват в теб икакво - не.
Опитай се да направиш връзка между това, какво си правила или казала, и това, как са реагирали хората около теб. Даже можеш да анализираш общуването си с другите в един по-оедрен мащаб. Спомни си (или обърни внимание на) събитията, преживени с други не толкова близки хора (напр. съученици), когато си се чувствала най-включена, най-харесвана, най-добре; и, от друга страна, на случаите, когато си се чувствала най-тревожно или просто некомфортно в компанията.
Голяма част от сковаващата притеснителност се дължи на това, че в моменти, когато човек трябва да се изяви пред публиката (околните) той започва да се възприема като обект на общия оценяващ поглед; срамежливият индивид като че ли тогава се отделя от тялото си и започва със максимално критичен поглед да се саморазглежда и самооценява; на шега можем да си го представим като някакво духче, което излиза от теб и сяда някъде от страната на публиката и не самио това, а й дава тон да тя бъде максимално критична и подигравателна. Тогава започват да се чувстват чисто телесни признаци: ускорен пулс, треперене, потене, фалцетен глас. И един единствен въпрос преминава през съзнанието ти: "Какво ли ще си помислят другите за мен?" - натрапчив, пулсиращ, разколебаващ.
В такива моменти е добре да си избереш някой обект от "публиката" и да се концентрираш, че и той/тя е отделен индивид със предвидими реакции, а не е част от общата конспирация на наблюдаващата те група срещу тебе и идеалният ти образ, така по-лесно ще осъзнаеш, че и никой друг не е част от тази конспирация и че въобще такава няма. На хората или им пука за тебе ако кажещ и правиш нещо интерсно, или не им пука; Редки и малко вероятни са случаите, когато на момиче ще се обръща злонамерено внимание в групова обстановка. Така че, трябва да си спокойна, че в повечето случаи околните забелязват в теб или хубавото и интересното или нищо.
Ако се сетя още нещо, може да ти напиша друг постинг.

Няма за какво да си отчаяна, освен ако не си болна от левкемия, спин или рак или имаш церебрална парализа (шегичка)

Срамежливостта не е обремененост или непроменима характерова черта, а е следствие на лош трениг в общуването и взаимодействието с чуждите хора.
Започваш един добър тренинг и проблема ти значително ще се облекчи, а след време съвсем ще се заличи.

засега чао