Здрасти....
нямам никакви професионални компетенции в психологията, но до скоро имах твоя проблем. За щастие го реших успешно и мисля, че моят начин на справяне би могъл да помогне и на теб.
Та...
Описанието на твоя проблем все едно съм го писала аз преди 3 години. Даже аз сигурно щях да го напиша още по-отчаяно. Обаче в един момент ми писна /като на теб/ и пак като теб взех решение да променя нещата. В началото всеки път, когато попадах в такава ситуация, умувах и се чудех и се маех :Ама сега, как ще се включа в разговора, как ще обеля 3 думи, как ще се усмихна.... и прочие и прочие... и Докато си блъскам главата "Как това, как онова?" и ХОООООП и другите пак си направили веселба без мен. Накрая стигнах до извода, че просто трябва да правя нещата без да ги мисля! Просто да действам! И ...взе, че се получи. Даже мога да кажа, че се превърнах в един много желан събеседник....толкова желан, че понякога ми досаждат /минутки за реклама):))))
Мисълта конкретно ми е следната.... ние тука може много да ти приказваме, много акъли да ти даваме и ти да ги четеш, обаче докато не започнеш нещата да ги правиш, те просто няма да станат. Просто намери нещо, което да те мотивира да действаш, нешо, което да те пали отвътре и да те кара да искаш да си активен участник в общуването. Вярно, понякога всичко има нужда от анализ, но не прекален. Няма смисъл да се разтягат локуми. Така че, моят съвет е /без да се чувстваш длъжна да го следваш!!!/ просто го прави: включвай се в разговора, смей се с останали, танцувай с тях. Първото нещо, с което ще има станеш интересна е това, че досега винаги си ила тиха, свита и незабележима. А ето в един момент си дейна и отворена.
Надявам се да съм била поне мъничко полезна!:)

Няма такова място "Далече"!