За съжаление не се интересувам много от терапевтична психология, още по-малко следя публикуваната популярна литература по въпроса. Но ако знаеш английски, сигурно ще си намериш много полезни статии по този въпрос.
Самият аз съм скептичен към повечето книги със съвети, самата книга има много по-малка мотивационна сила от непосредствения автотренинг, в който най-важно е да се отучиш от негативните си интерпретации, според които всеки странен поглед или всяка липса на внимание изглеждат като причинени уж от твоите неадекатни думи и действия. Но, разбира се, има и полезни неща в книгите.


Сигурно искаш да кажеш, че не винаги успяваш да спазваш баланса да демонстрираш интелигентно и оригинално говорене, да не излезеш глупава, но и да не излезеш скучновато сериозна. За да си изработиш уникален и едновременно с това успешен стил на общуване, трябва все пак да вземеш начален пример от най-успешните представители в групата, в която искаш да се представиш добре (съученици, колеги, връстници, приятели, хора, заедно с които си на масови увеселителни места) и да видиш кое можеш да направиш и ти като тях и кое можеш по-добре и ще запази индивидуалността ти.

Разбира се има и друго нещо, което не се дължи на качествата на конкретните изказвания и действия. Както, може би, сама си забелязала по-непопулярните в дадена група хора дори и понякога да кажат (направят) нещо много интересно или компетентно, никога няма да получат същата степен на одобрение и възхищение, както ако същите тези неща бяха казани (направени) от по-популярните (по-готините като държане) хора. За съжаление нагласите към и очакванията от даден човек, формирани от нееднократното взаимодействие с него са по-стабилни и силни фактори за възприемането му от другите, отколкото единичните му успешни (готини) прояви. Ако смотльото/ата през някое междучасие се държи много печено, това е някаква странност и изглежда смешно, нещо се е объркал, горкия, веднага трябва да бъде "добронамерено" попитан какво му става и иронично да бъде "похвален", че е "наистина" много пекан, което автоматично предизвиква у жертвата доброто старо смущение и всичко си идва на мястото, светът продължава да се върти. Когато пък пекания тип/типка се държи в някой момент смотано, нещо му става, тогава дори е още по-привлекателен, защото показва своята уязвима страна. Такава е логиката на вътрегруповото възприятие.
Много помага в случая някаква, дори да е наивна, автосугестия (самовнушение), като напр. честото повтаряне, че "аз съм готин/а, всичко ми е наред, много хора ми завиждат и затова понякога ме отбягват и/или се правят, че не ми обръщат внимание". Разбира се, това нарцистично самонадъхване трябва да се балансира с наблюдението над собственото ти и на другите поведение и да не се изроди във вирнатоносна скована поза - любима защита за всяка неразбрана от тълпата самотна зубърка.

Важно е да си поставиш няколко прости принципи за общуване и социално поведение и спазвайки ги да въведеш увереност и последователност в тази област и да формираш впечатление у другите, че си последователна и уверена. Винаги буди скрито възхищение повтарящата се гледка на човек, който приема покани само ако му се вписват в графика, умее по средата на интересен разговор или събитие да погледне спокойно часовника си и да съобщи с ведра физиономия на другите, че много съжалява, но сега има по-
важна работа, оставяйки по този начин впечатлението, че тази всепризнато интересна раздумка не може да се сравнява със специалните му планове. Разбира се това работи, ако човек последователно го прилага, а не само веднъж да опита номера, а следващия път да кисне отегчен(а) в някаква опушена (примерно) билярдна зала, само защото е с другите и уж има шанс "нещо" да се случи.
И тук не трябва да прекаляваш, можеш сама да си измислиш и други похвати, кото да те направят по-тайнствена и непредсказуема (в добрия смисъл), но никой не хареса прекалено странните птици, не и ако не са арт-знаменитости.
Всичко това ти казвам, за да не се поддадеш на идиотската мегалъжа, която "доброжелателите" обичат да предлагат като съвет срещу неловкото и стеснително държане: "Дръж се естествено; бъди себе си"

Разбира се никой не знае какви са тия мистерии, какви са тия дживотни и дзверове, наречени "естествено държане", "бъдене на себе" си и др. Това са просто мантри, помагащи на съветващия да отклони разговора от скучната психологическа тема. Препоръчвам на всички да не бъдат естествени, защото това много намирисва, а пък и излишните косми са неестетични.

Сега ми дойде наум една любима сцена от филм, на който му забравих името, но не беше комедия. Там, на един официален обяд една много успяла млада, красива и интелигентна дама шумно изпуска газове, направо си се изпърдява юнашката; следва показване в перспектива на цялата маса с леко споглеждащи се физиономии и веднага след това близък кадър на спокойното бавно-дъвчещо лице на дамата и чинията й, в която с отмерен плавен жест отрязва поредния равен къс мариновано филе и го поднася към устата си; разговора продължава на неангащиращи теми и тя дейно взима участие в него.
Това ми е шаблонът за уверено и последователно държане;
уверявам те, че когато след като сгафиш в нещо веднага се концентрираш и започнеш да се държиш още по-уверено отколкото преди момента и всичко продължи все едно нищо не се е случило, сама ще изпиташ приятния, почти наркотичен ефект от това да се владееш, да си емоционално интелигентен. Защото когато се случи нещо компрометиращо, околните оценяват неговата степен не само по самото него, а и по начина, по-който жертвата реагира.

Толкова ми идва на ум засега,
чао и успех!