Как може мечтите да са тормоз ?

Ти ми приличаш на хората, които като разглеждат списание
от рода "Наш дом" или "Bravacasa" ми говорят, че им се повръща
и мразят да гледат такива неща, защото само се дразнили...

Сега ще ти кажа, аз изпитвам удоволствие от мечтите си - разпускат
ме .... седя си на фотьойла и си мечтая, разбира се ЗАМЪКА беше приумица
на 4еНе - моя замък си е чиста проба малка дървена къщурка в планината,
ако ще само с една стая, но ... лятото да мирише на бор, зимата от камината
да пукат съчки ... такива ми ти дребни работки...
Когато седя и разглеждам списанията - изпитвам естетическо удоволствие...
и мозъка ми прехвърля вариант например на мраморно фолио зад старата
мивка в кухнята върху белите блочки от памтивека сложени - и си го слагам,
това мога да си позволя - това правя....
Когато прелиствам нататък - виждам красива картина и се вдъхновявам -
рисувам.
Когато съзра по-нататък нещо още по-интересно - се вдъхновявам, събирам
и правя някаква джвръчка, джуфка, нещо красиво ... създавам уюта за себе си
с моите подръчни неща, с дребни суми, но вложени разумно... и достатъчно
фантазията ми да роди нещо...
Когато създавам нещата - се чувствам щастлива, а ги създавам, когато
има какво да ме провокира за творчество и когато следвам мечтите и фантазиите си - иначе ще се превърна в дребна завистлива буболечка вероятно - с набръчкано съсухрено лице, свъсен намръщен поглед
и кой знае ... какви още дефекти - малейййй ... въй .. тц тц...

Така, че скъпо цвете, за да си ухайно и омайно - наслаждавай се на всичко
мечтай и споделяй мечтите си .... творииии ... бъди съзидателна... сигурна
съм, че можеш.

А Уел, много добре знам за какво говори, но защо да превъртам лентата му
и да дълбая в душата му, където с гнезди болката му като мога да споделя
просто част от желанията си за да го стимулирам, да погледне отвъд нещата,
някъде там зад пердетата, някъде там - в безкрая, където ние сме истински
...

® Високо да те има, високо застани .... ®