Ръкопляс от мене, макар че звука от моите аплаузи сам си екти засега в салона.
Всеки мислещ човек знае, че живота е гадост и че дрогирането по един или друг начин е спасението от това положение. Надеждата също е дрога. Непризнанието че си маловажен и преходен е генетично заложен и неизтръгваем комплекс, но трябва човек и да може да ги усеща тези неща.
Всеки знае, че живота е пълен с гадост, но да се говори за това, е все едно да излезеш насред "възхитената" тълпа и да изкрещиш "Царят е гол".

Тихичко, 

      тихичко, 

            тихичко...



                                                             ти-хи-чко...