Черноглед ли ме изкара ?
Да, може и така да изглежда. Ама не е.
И какво искам да имам ? Щастие ли ? Ми тогава да си хващам дрогата и курвите, какво му трябва на човека ?
Там , в кутията ... ти ми предлагаш да се дрогирам умствено. Може и да си права. Като малък го правех. Това са миговете на спокойствие и радост от това че си жив. И сега когато ми се случи , е много приятно - едно безгрижие и спокойствие, понякога споделено с друг, доставяте си радост.
Въпросът "Какво ако имах всичко " си го задавам отдавна. И знам, че това просто лишава от стимули. А когато липсват стимули, се налага да си измислиш нови. Отвътре те кара. И ставаш особняк. Сред имащите всичко, най-разпространеното особнячество е богатството. Те ламтят за още. Да се издигнат, да се докажат, да са над другите.
" Какво е това едничко нещо, което може да обърне посоката? " - незнам. Щастието, за което може би намекваш може да ме спре за времето си на съществуване от това, но не може да обърне посоката. Мисля, че само желанието ми може. Вдъхновението - да, но и то е временно. Както щастието.
Когато сме щастливи, не мислим. Пием от щастието, като жаден вода. И не мислим, радваме се на усещането. И както добре знаем, след това започваме да мислим и да се борим с живота си. Не за щастие тук иде реч. А за реалността. Щастието е частен случай на живота. Него няма какво да го дъвчем, то е ясно. На всеки да се случва.

Дали всъщност съм щастлив, а се заблуждавам че не съм ? Щастието е състояние на ума, бих могъл да се заблудя че съм щастлив. И ще бъда. Дъвкали сме тук че разлика между илюзорното и реално щастие няма. И двете са състояние на ума. А той не ги различава - кое е реално, кое - измислица.
По човешки лаком, искам още ? Не, не е това. Искам промяна. И ще си я търся като наследство. Искам живота да е друг. И никой не може да каже че не може. Иначе казано - ако няма промяна , няма и смисъл. В сегашния му вид, живота е гаранция за безсмислие. А щастието ни не го осмисля. Просто ни дава възможност да си прекарваме приятно времето. Ценно е това, предвид жалката ни нервна система, измъчвана от болки ежедневно. Едно време - физически, а сега и духовни. Духът ... духът е интересно нещо.

*