Имаше една песен на Остава:

"Ние сме волни..
Красиви птици без крила!
Ние сме болни...
Умираме преди смъртта!
Ние сме млади...
Свежи силни докога?
Ние сме горди
Боли но въпреки това...."

С това не искам да засиля твоя песимизъм....или реализъм....

Просто за някои неща не трябва да мислим..за да не се побъркаме...ако мислим какво ще стане следващия ден реално няма да сме пълноценни хора!Ще живеем в страх....и непрекъснато мислещи за бъдещето...вманиеачени...поне аз де!

Ludostta dostigam