А не ти ли е хрумвало, че ти си всъщност щастлив, но се заблуждаваш жестоко, че не си???
Много си зает да виждаш чернилката. Много.
Да не ти казвам, колко по-зле можеше да е.
Когато сме добре, все още нещо не ни достига, но не можем и да знаем колко по-зле можем да бъдем.
И какво ако имаше всичко, което искаш, какво?
Не можеш да имаш всичко. Но си по човешки лаком и искаш още.
И знаеш ли какво правиш? Седиш, тюхкаш се, вайкаш се за неща дето не зависят от теб.
Добре е че осъзнаваш вечността - но вместо да го използваш за да живееш по-удовлетворено, ти си седнал да я ровиш... Наистина сам си си избрал тази съдба. Кой друг може да ти я е избрал?

"Безсмислието ни се гарантира със всички активи на ... живота."
Не си ли го гарантираш сам?
Просто ти липсва вдъхновение. Ако нещо ти го даде, ти няма да мислиш така! Ще си правиш скучните всекидневни неща в същия ред, но няма да забелязваш, че са скучни, няма да мислиш негативно. Какво е това едничко нещо, което може да обърне посоката?

---

Представи си, че си един малък, малкък човек от някоя приказка, колкото длан. И живееш в голяма кутия. В нея има всичко необходимо за да съществуваш. Ако там си се появил, ако принадлежиш на нея, каквото и да правиш, не можеш да излезеш. Тя е твоят свят.
Ясно е, че излизане няма. И лабаво - също.
Имаш избор обаче. Избор. Или да се тръшкаш, че не можеш да излезеш и да превърнеш кутията в свой ковчег, или да проявиш въображение и да направиш живота си щастлив вътре в нея - да видиш, че и в нея има слънце и небе, и каквото ти е нужно... и което предпочиташ да пренебрегваш, за да се стремиш към невъзможното - излизане оттам.
Какво избираш?

Да дъвчеш дъвка.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Редактирано от BИ на 26.01.02 21:10.