понякога е добре да чуеш какво ти се казва, без да си така заслепена
колкото за клюкарстването, лично аз, до срещата ми с теб, не бях срещала друг човек толкова да се интересува от хорския живот и в същото да не може да има реална себепреценка, да живее в абсолютна самозаблуда
някога те видях на онези пейки, от които исках да те измъкна, за да погледнеш, че има и други места на света, уви...
ти си остана все така на пейките, седнала и оплювайки хората, които минават
мисля съм ти го писала тук, мина 1 жена под ръка с възрастната си майка, ти я оплюва колко не ти допада, та не искаш да общуваш с нея и я отхвърляш, а те си вървяха и си говореха и грам не личеше да искат и търсят твоето общество, че даже и не те забелязаха. ти ентусиазирано разказа за тях, като че това с нещо украсява теб
така и сега, в това, дето толкова го очерняш и си решила, че те дразни и как вече няма място на тази улица бившият ти мъж, прозира единствено едно: нито е там заради теб, нито си в центъра на вселената му, но цялото ти това бълване за мен е знак, че той те е отхвърлил отдавна преди да решиш/решите да се разведете. и това е, от което толкова те боли
идиличната картина колко добре живеете беше като жълт вестник, който сама списваше, но ти си и била повярвала в собствените си заблуди
удовлетворявало ви е до един момент, вече не е. сменили сте си статуса.
друго си е да кажеш, че си го изхвърлила, а някак той теб да е от живота си, не ти звучи добре; че и заради теб е точно на вашата улица
намери начин да си спокойна и щастлива. не се вживявай да мислиш толкова как "изглеждаш" в очите на другите
това е извратена някаква суета, да държиш да изглежда животът ти по определен начин
не правиш на дирските клюки сеир, то не е нещо, което някой да го вълнува, ако не го пльоснеш като тема. разводите не са толкова невероятно събитие в живота, че пък да си се приела за светска личност...
нали обясни как имаш приятел, как всичко ти е ок, как си се разхубавила, как се радваш на мъжки интерес, как си преоткрила секса... наслаждавай се на живота

за старата ти тема и тези ти излияния
връзката с усещането ти, че някой те прави да се чувстваш незначителна, се вижда ясно от това, че ти държиш да се съобразяват с теб
уви... няма как
за да се случва трябва да си значима по някакъв начин сама по себе си за другия или за ситуация, а или пък да има респект към теб
самата ти се разочароваш, че не си толкова значителна колко ти се иска да бъдеш
хората
но ти сама дори от собствения си живот се неглижираш, като се концентрираш върху хора, които твърдиш, че не те интересуват
доколко ти самата се интересуваш от себе си?