|
Да, права си, щом сме разведени, той не ми дължи вярност и това не е изневяра. Но аз го преживях много тежко. Исках да го разкажа, за да си дам сметка какво става с мен. Ми- ревнувах,мразех, завиждах. Поне пред себе си и сега и пред вас, го признавам и преживявам. Пък на всичкото отгоре през всичкото време си имах приятел и любовник, но въпреки това завиждах на бившия . Сигурно си права,че не обичам себе си.
Преборих се с тези чувства на ревност, омраза и завист, но ми беше много трудно. Осъзнавах, че не съм права. Разбирах, че си вредя. Зациклих, но малко по малко излизам от тази яма и си поемам по пътя.
Правеше впечатление не само на мен, но и на другите около мен,че той това го прави много демонстративно, като че ли нарочно. Остана да живее на квартира точно срещу мен и всеки ден да минава под прозорците ми със своята "любима". С щастлива, нахилена физиономия вървеше с нея хванати за ръка и точно когато минавах покрай тях, решаваха да се спрат за да се натискат и целуват и целувайки я, той поглеждаше към мен, за да види дали ги гледам. Да, влюбени са ,но защо трябва да ми навират под носа тяхната влюбеност? Освен това мисля,че истински щастливият човек няма нужда да показва своето щастие.
Аз мисля, че всяка жена би се почувствала така както се чувствах аз-наранена. Все пак съм била трийсет години с този човек .
Както и да е, преминах и през това.
Но продължавам да се дразня от изрусени жени
Редактирано от vida1929 на 19.02.23 10:49.
|
Re: Много се дразня [re: alisalisa]
