Много са те подритвали като малка и много гняв си насъбрала, но това не е повод да си го изкарваш по форумите.
Никой не ме е подритвал като малка. Родих се и пораснах като най-малката братовчедка и по майчина и бащина линия, баби, дядовци, лели, чичовци и по-големите ми братовчеди се скъсваха да ме глезят - аз бях изтърсачето и в двата рода.
Баща ми, таз черна овца и на негов род и на сватовския, винаги е обичал деца, братовчедите ми момчета го обожаваха, с майка ми вечно бяха в разпри, щото 25-30 годишен безотговорен келеш, но с мен се отнасяше като принцеса - туй, което не съм запомнила от ранно детство, впоследствие винаги е било потвърждавано от вече бившата му и всичките ни роднини. Пък и в последвалите след развода срещи с баща ми и гостуванки винаги съм била едничкото ообичано момиченце, дори и за втората му жена.
Когато майка ми се разведе с него, нейното семейство и семейството на баща ми от дистанция плътно я подкрепи, а над мен направо опънаха як защитен чадър. Тъй, щото никой от околната среда - съседи, детска градина, училище да не посмее да ме засегне и с дума, че съм дете на разведени. У дома майка ми ми надуваше главата с разкази за прецакания им брак, по-скоро, за да се оправдае пред мен за избора си. Но винаги ми е набивала в главата, че това е само между нея и баща ми, аз съм по неволя потърпевша и в никакъв случай да не си и помислям, че баща ми има нещо против мен. Той беше изолиран физически и поради големите разстояния от нас - 300 км и по една или друга причина не беше поне неделният татко, но всичките ми близки роднини и майка ми солидарно се грижеха да компенсират липсата му и да не ме настройват срещу него заради това.
Отделно - винаги съм била умно и чувствително състрадателно дете. Много лесно печелех симпатии и приятелства заради личните си качества. Нещо повече - винаги съм бивала лидер в групите - детската градина, съседчетата в кооперацията, класа, като тийн в гимназията, по-късно в приятелските компании по харесване и интереси. И то, с огромна лекота и без да си го поставям за цел.
Съдбата като отнеме едно, надарява с друго. В моя случай - наблюдателност, чувствителност, усет и нащрек. Също и амбиция да не изпадам до ниво съжаление, пренебрежение и презрение заради деструктиралото и разпаднало се семейство.
Ако бяхме били съседчета и съученички и ти си страдала заради свои физически, психически недъзи, свръхчувствителност и подобни и са те бивали нарочвали за аутсайдер, аз щях да бъда първата ти защита пред останалите. И то, неизменно и до пердах. Винаги, абсолютно винаги съм го правила с децата и хората около мен, то си ми беше в кръвта, дет се вика. И още Е.
Само едно не мога да понасям - фалшивките и лъжльовците за собствена изгода.
Та тези с подритваната Алиска не на меньою.
Бъди благодарна, че жени от моя калибър изобщо отделят внимание на сополивите ти драми, защото оттук насетне си сама и прекалено дърта и досадна, за да се сдобиеш с трайни приятелства и безусловна подкрепа.
А тепърва ще са ти нужни, не ми вярвай, аз ЗНАМ.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles
|