|
Защо да съм объркана!? Не допускаш ли, че може ти просто да не разбираш какво пиша, защото не си си дала труда да вникнеш или защото имаш друга нагласа, не като моята или някаква друга причина да не разбираш, което не е лошо, просто отбелязвам.
Темата ми е достатъчно ясна и проста Давам си сметка,че ревнувам, завиждам на мъжа ми и ме беше яд. Мислех,че тя е по-млада и по-хубава от мен. Знам че е глупаво и алогично, като голяма част от женските емоции на хормонална основа. Какво съм гледала и какво съм видяла!? Явно в стресови ситуации, аз не виждам. Защото когато се разминаваме по улицата и ги виждам, това го преживявам като стрес и не разсъждавам рационално, очите ми се замъглени от страх, а на нея от срам, защото, забелязвам-тя винаги свежда глава надолу ,когато ме вижда. Дори когато се опитах да я заговоря, тя отново сведе поглед от неудобство или срам. Или пък той някакви глупости й е наговорил за мен и я настроил. Или истини и нея я е страх от мен. Според него, аз съм проклета и лоша, а тя е добричка. Може и така да е. Тя дава вид на почтена жена, което донякъде ме успокоява,че по-лесно мога да намеря общ език с нея. Тя всъщност не е добра, тя е мекушава като него и затова са си паснали. Има разлика между добър по душа и мекушав, безволев и безхарактерен човек.
Та исках да кажа, че и двете се чувстваме недобре от тези срещи и защо сме принудени да си ги причиняваме?защото той е решил да живее срещу нас.
И вчера я спрях и я заговорих точно за това, тя ме разбра и се съгласи. Дали ще успее да му повлияе да се махнат или той ще продължи да прави на инат, както винаги, не знам, но ми олекна на сърце. И докато говорехме, я разгледах. Не е нито млада,нито хубава. Обикновена и скромна жена.
Та тва което пишете изобщо няма връзка с мен и темата.
Редактирано от vida1929 на 13.03.23 12:23.
|
Re: Много се дразня [re: ShokoLada]
