В отговор на:
През годините си изписала тонове постинги с главен герой баща ти и твоите детски и настоящи травми от отношенията ви, но нямам спомен да се оплакваш от мъжа си и отровна семейна среда, та чак насилие и Стокхолмски синдроми. Напротив, дори в разговори за секс помня, че се хвалеше с вашия. И помня нещо от сорта, че мъжът ти по характер бил много различен от баща ти, затова си го избрала. Това, че всъщност 30 години бил враг номер едно, за мен е новост.
Лично аз не виждам противоречие, като една истинска патриархална женка, тя през всичките тези години е поставяла в центъра на вниманието си алфа-мъжкаря, който в тяхната семейна система явно е баща и. Мъжът и е бил някакъв там подчинен в йерархията, другарче по съдба, равнопоставен, един вид.
Но в момента, в който мъжът и се е еманципирал от тяхното семейство (имам предвид цялата структура с връх баща и), той изведнъж е придобил значимост в нейните очи, и съответно съвсем друг статут. Сега тя вече не е равна на него, а негова подчинена, и затова чак сега прави оценка на отношенията им от този ъгъл. Щото едно е усещането брат ти да те дърпа за плитките, друго е шефа. В първия случай е детска закачка, във втория -тормоз на работното място.
Това са предположения, разбира се, дефакто нямам представа кое как е.
|