Когато жената търси мъж за семейство наистина трябва да си плюе на петите още при първите признаци на емоционално насилие, газлайтинг,разни видове манипулации, характеропатии и прочие, които ги има при алкохолиците и не само при тях.

Съгласна съм с този мъдър съвет към неомъжените жени.

Аз съм казвала тук, че не исках да се омъжвам за него. Бях принудена.

Той е много чаровен. Пръска тонове харизма и чар, и жените го харесват. Аз също се влюбих в него,но след като започнах да го опознавам разбрах,че не е моят човек. Но той се беше вече намърдал в къщи.

Не съм чела от теб за нежелан принудителен брак. През годините си изписала тонове постинги с главен герой баща ти и твоите детски и настоящи травми от отношенията ви, но нямам спомен да се оплакваш от мъжа си и отровна семейна среда, та чак насилие и Стокхолмски синдроми. Напротив, дори в разговори за секс помня, че се хвалеше с вашия. И помня нещо от сорта, че мъжът ти по характер бил много различен от баща ти, затова си го избрала. Това, че всъщност 30 години бил враг номер едно, за мен е новост. Но, каквито и непреодолими различия и търкания да е имало между вас, никой не би те упрекнал за решението да се разделите, хората се развеждат непрекъснато по всевъзможни причини.

Друго ме впечатли, освен неадекватните ти реакции към настоящата приятелка на бившия ти. Това, че изведнъж той стана набеденият злодей в живота ти, а ти - невинната жертва на насилие.

Не ми е ясно, например, и това с принудата да се омъжиш, все пак, ако не наборче, си поне на 50г., жена от моето поколение. И намърдването вкъщи, демек на твоя територия - и така, 30 години и две деца от натрапник, който се оказало, че не бил твоят човек. Обаче сега го ревнуваме.

Много дълго търпяли насилие и отровни отношения жени в брак и с деца се оправдават, че не са се отървали от насилника по-рано, защото няма къде да отидат, страхуват се, че не могат да се справят сами финансово и физически с отглеждането на децата, от чувство за вина пред тях - все пак, той им е баща, да не ги лишат от бащината фигура в семейството или от чист страх от саморазправа от страна на насилника в най-тежките случаи на домашно насилие.

Но ти с две изречения нарисува съвсем друга картинка:
1. През целия си брак си предлагала на съпруга да си тръгне и да те остави сама да си отгледаш децата без ангажименти от негова страна.
2. Без друго си ги отглеждала сама, той не се интересувал от тях, дори се явявал зловреден дразнител и контра на всичките им желания.
И така 30 години, докато май отдавна порасналите ти пълнолетни синове сами го изгонят от дома ти. Защо не 10-15-20 години по-рано, за да минимизираш загубите за теб и децата, които винаги са били на твоя страна и зависими само от теб като малки, по твоите думи? А ти, пак по твои думи, винаги си била в състояние и готовност напълно да се справиш с ролята на самотна майка?

Има нещо сбъркано в цялата картинка, както я представяш ти и това боде очите на читателя, от когото се очаква да сатаносва солидарно врага в леглото и да ти декларира безусловна морална подкрепа, без да се усъмни в твоята невинност за скапващите се цели 30 години семейни отношения.

Тук, в клубните разговори не си обвиняема, в никакъв случай.
Но сама подлагаш на обвинения бившия си съпруг и очакваш лоялно първосигнално съгласие. Аз пък съм минала отдавна през това ренде и добре знам от дистанцията на времето, че само една истина няма. Винаги са две в семейството, даже повече, ако и децата бъдат изслушани. А в момента разполагаме само с твоята истина. Липсват останалите важни части от пъзела, за да си получиш лоялното съчувствие и разбиране.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles