Както и да е, аз не искам това да се разиграва пред очите ми.

Ами купи улицата, квартала и града.
Или не гледай, никой не те кара да киризиш денонощно какво прави бившият отсреща.

Трийсет години търпях тормоз. Смятам, че бях заложница и жертва на един алкохолик.

Така ти е било по-изгодно, търпяла си.
През 60-те, когато жена да се разведе беше равностойно на доживотно сочене с пръст, майка ми наритала баща ми за пиянство и тормоз 3-4 години след брака, като се убедила, че и на уши да се изправи, няма оправия. Той не искал да си тръгне, тя го изгонила. И ме отгледа като самотна майка с всички трудности и лишения. Била си заложница и жертва, ама друг път. Сама си разказвала, че винаги сте живяли в твой наследствен апартамент и нищо не си работила през брака, щото по те кефело да си домакиня. Чакали сте на парите на алкохолика. Винаги ти е било по-изгодно да се възползваш от някого и да се изживяваш като жертва, щото така е по-удобно. Помня, как самодоволно обясняваше тук, че нямало смисъл да си търсиш работа и финансва нзависимост, синовете ти като пораснали и почнали да печелят ти заявили, че ще ти поемат разходите. Та, съпругът алкохолик, съпругата паразит - добре сте се използвали взаимно. Сега, щото наританият тормозник си забърсал любовница, пък ти ще се пръснеш от яд - горката жертва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите