|
По-нататък се казва че:
[19:24] И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
[19:25] (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
[19:26] Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
В аналогичната притча за талантите (Мат., 25:13-30) се казва че : вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и п р е у м н о ж и , а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има. *
Господ ни откровява: [22:12] Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам в с е к и м у според делата му.
Тоесть, праведниците ще бъдат поставени на съответни места в Божествената йерархия в зависимост от употребата на талантите си, а онези, които са им били дадени такива, които са били призвани свисше и не са се вслушвали в Божествения Глас - съвестта си.
Ако може да се говори за "Месианско Царство", то е сегашното, хилядолетното, временното, за което се свидетелства в Книга Откровение, глава 20-та, 1-7.
Хилядолетното царство на Христос и съцаруващите в едно с Него приятели - Богородица, Апостоли, пророци, мъченици и пр. и пр. , е целият период на съществуване на Църквата, започвайки от Христовото възкресение и завършвайки с края на света, което ще бъде при Второто Му Пришествие. Хиляда години - това не е точно число, а период, който има за цел именно да покаже, че това Царство е временно. Всички ние живеем и участваме в събитията на вече течащия "хилядолетен" период.
Помисли и върху Божието свидетелство по-долу:
От Лука Свето Евангелие:
"Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
но ония, които се с п о д о б и х а ** да получат ОНЯ СВЯТ, [т.е, които отиват във времениня Рай, където с е г а са приятелите Му . . . ] и възкресението от мъртвите, [. . . и които ще наследят вечният живот след всеобщото възкресение] нито се женят, нито се мъжат, И ДА УМРАТ ВЕЧЕ НЕ МОГАТ, ПОНЕЖЕ СА РАВНИ НА АНГЕЛИ и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи." (Лука 20:34-38).
Забележи, че отделя във времето:
1. Сподобиване на "оня свят" - сиреч, Небесния свят, Небесната Цълква, времения Рай
2. Всеобщото въкресение на мъртвите ни тела (обновени, като на възкръсналия Христос)
"днес ще бъдеш с Мене в Рая", обещал истинно на разбойника, който го
помолил да си спомни за него, именно когато иде в Царството Си. Тоесть, разбойника отдясно е първият човек, който бил удостоен да влезе през Дверите на временния Рай, на временното "хилядолетно" Царство на Христа Бога.
*
** Господ, бидейки Творец и на времето, Е извън [времето] и същевременно Е в него – в миналото, в настоящето, в бъдещето. Единствено Бог знае имената написани в Книгата на живота (“написаните на небесата”), - така, че не е чудно, когато казва “с п о д о б и х а”, говорейки в минало време. Защото Господ Иисус Христос изпълва “всичко във всичко” и затова Той е в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Редактирано от Eжko_ на 12.08.09 21:14.
|