Неслучайно подчертах "лично" - аз нямам право да отсъждам - нито мислено, нежели на всеослушание. Това на мен не ми влиза в работата, казано най-простичко. Предоставих нещо, което само по себе си е достатъчно за размисъл затова, щото човек да се замисли, че други по-умни главици от моята и стефчовата са разсъждавали по този въпрос и са взели простички решения, формулирани под "доктрини" - както Стефчо нарече Символа на вярата - за да може дори и баба Гицка от село Гинци да проумее в синтез Светото Писание, включително в частта, станала обект на настоящата тема - а именно - че Синът Божий " пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царстовто Му не ще има край ". И главното : за да може вече никой да не оспорва Истините - Богооткровенните. Да, всеки може да прави опити да се бори с Бога - да се бори срещу онова, което по Своята милост открива на нас, човеците. Но да Го победи . . . това, разбира се е невъзможно.
А тук простичката истина е тази, че Христос, Царят на царете и Господарят на господарите - Който отвека царува и господарува над всичко видимо и невидимо - а от близо 2000 години, вече и като Бого_човек - ще дойде Втори път за да отсъди, и за да отдели овците от козите и Царството Му не ще има край. Да, след това всички нас ни очаква нищо по-малко от вечността. И "баба Гицка" - също. Въпросът за всеки един е - къде ?. Амин.
Докато стефчовото верую е коренно различно - макар и устно да изповядва Христа Бога, поради буквоядната си ревност не по разум, водеща до силно приглушаване на съвестта му, това верую в сърцето му де факто е загнездило очакването на друг "месия" - който действително ще дойде, който наистина ще царува временно, - но това не е Господ Иисус Христос, Сина Божий, нашият Спасител - нашият Бог. Жалкото е, че не си разбрала безумието на това вярване, а именно: че за Стефчо, Син Божий ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ЦАР, макар и уж да Го изповядва като Бог и Господ. Ето, това тук, скъпа Анн, е"тънкият" момент : лукавото впримчване на поддалия се на лукавостите - онова оплитане в мрежите като пиле в кълчища, което води дотам, което довежда щото веруюто на такъв човек да е недраво, неживо - това е верую "на ужким. За такъв човек неговият бог не е Ж И В, а нейде "потънал" в Книгите, "оплетен" в собствените му представи за ограниченост, бидейки сам човекът ограничен в егоцентризма си.
А твоят бог, Анн, какъв е - не правиш ли опити всеки Божи ден да изповядваш с цялата си душа, ум и сърце: - Да дойде Твоето Царство във мен, Боже мой, да бъде ТВОЯТА ВОЛЯ КАКТО НА НЕБЕТО - където всичи са в съгласие със святата Ти воля - ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА - и така също и моята воля да е в съгласие с Твоята ?
- Защото ето, вие човеците сте призвани, още отсега да се насиляте за Царството Божие ("насилници го грабят"), да се вселява вътре във вас ("защото царството Божие вътре във вас е").
Неслучайно светото Евангелие на Христа Бога започва с призива : - покайте се, защото се приближи Царството Небесно.
Или, по-лесно е да се поддаваме на изкушенията, съмнавяйки се в Божията Премъдрост ?
В отговор на:
Добре, а аз да те попитам - защо има смърт - след като Христос е победил смъртта със смъртта Си. Защо има страдания и защо има насилвани от дявола хора - след като Христос е вързал сатана и в момента той е вързан?
Ще ти споделя, че "тръпки ме побиха", като чух това оттеб.
Успяла си да ме заблудиш, скъпа анн, признавам си.
Редактирано от Eжko_ на 21.08.09 17:12.
|