Здравей Ежик,
Аз също смятам, че всеки, който очаква установяване на хилядолетно месианско царство на Христос при второто му идване в слава, преди установяването на Ново небе и Нова земя, всъщност с единия крак е поданик на Антихрист. И когато на двама, независимо един от друг им дойде такава идея, то значи нещата може и да са си опасни.
Макар че отговорите всъщност са до Стефанус, то ги пиша до теб, защото ти имаш непрекъснат достъп в клуба и представяйки ти идеята ще трябва да я защитаваш от наше име, ако на нашия опонент му се иска да продължи разискването.
Аз също споделям Православното гледище, че ние в момента се намираме в Хилядолетното Царство.
В този пост на Стефанус до теб:
Публикувано 13.08.09 09:38
На тези ти думи:
„Ако може да се говори за "Месианско Царство", то е сегашното, хилядолетното, временното, за което се свидетелства в Книга Откровение, глава 20-та, 1-7.”
Стефанус ти е задал следните въпроси:
„Ако твърдиш, че 1000 (хилядолетното) царство е сега и също така, че сега Сатана е вързан (според Откр. 20 гл.) то напиши , моля, кога точно е започнало това царство ?
1. Кога е започнало царството и също така в този същият "момент" ли(на започването на царството) е вързан Сатана ?
2. Ти какво мислиш за тази притча ? Според притчата кога е времето на установяване на Царството ?”
Предлагам да му поотговорим, но малко по-нестандартно. Понеже Исус в своите думи е пръснал цялата картина в разпръсната мозайка, която трябва да се подреди, ще си потърсим и други текстове, които да хвърлят светлина върху въпроса, който ни задава.
Аз използвам търсачка „Естир”. Ако си я нямаш, ето ти линк:
http://biblia.duh-i-istina.net
Търсене в Естир по „Божието царство”
Матей 12:28
Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.
Марк 9:1
И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
Лука 10:11
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Лука 11:20
Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Лука 17:20
А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;
На пръв поглед, като че ли Исус нещо си противоречи с репликите Си в тези 5 стиха. Хем според Матей Божието Царство вече е дошло, хем според Марк има да идва. Хем според Лука пък е дошло и не се забелязва. Исус ли се е побъркал, Евангелистите ли нещо са отвинтили или ние нещо не внимаваме при четенето и анализа на текстовете?
Съгласно доктрината за Боговдъхновеността на Библията, която и при протестанти и православни е една и съща на практика, нЕма противоречие при написаното от Пророците и Апостолите. След като в на пръв поглед „противоречивите” и „взаимноизключващи” се горни текстове нЕма противоречие, значи трябва да намерим тълкувание, което ги съгласува като смисъл и значение.
Простичкият отговор е, че Исус говори за Божието Царство от различни гледни точки, изяснявайки различни черти от неговата същност.
Важният за нас текст е от Матей, в който се казва, че „Божието царство е дошло върху вас”. Към момента на казването на тези думи от Исус Божието царство е ДОШЛО. Глаголът е в минало свършено време, а не в сегашно или бъдещо. Има една градация в Лука 10:11; Лука 11:20 и Матей 12:28. Божието Царство е „наближило”, „достигнало” и „дошло върху вас”.
От момента, в който Исус започва да върши Своите чудеса чрез силата на Светия Дух в Него, може да се каже, че Божието Царство е дошло. Просто защото чрез силата на чудесата е потвърден от Бога дошлият Цар.
Текстът от Марко казва, че Божието Царство има да дойде в сила. Но докато не дойде в сила, то ще си остане незабележимо според Лука 17:20.
Ще бъде забележимо само за малкото поданици на това Царство, които се водят според неговите закони. Първите мъченици затова и са загинали, защото са имали Исус за Цар и макар и в този свят, са били поданици на все още недошлото в сила Божие Царство, което вече е било в сърцата им.
Така че Божието Царство вече е дошло, но за милениалния период то ще бъде незабележимо и като че ли в слабост, но при пришествието на Господа ще премине в сила и слава.
Матей
Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
Матей 24:30
Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
Текстът от Матей 16:27 го цитирам заради думата „всекиму”, което означава на всеки. Това е, защото привържениците на хилиазма, за да нагодят някои неща, имат необходимостта да прокарат два съда над народите от Исус. При идването Му, след края на Голямата Скръб и преди установяването на Милениума, и при последното отсъждане след бунта на Сатана в края на Милениума. Но текстът говори само за един съд. Това го споменавам мимоходом, за да не се чудиш защо Стефанус отмина без внимание някои твои реплики за съда след Пришествието на Христа, след които ние знаем, че започва Вечното Божие Царство.
По въпроса за връзването на Сатана, постът озаглавен от Стефанус „Противоречия” и някои други интересни въпроси може да поработя, ако имам време през следващата седмица. Досега не съм се занимавал с Есхатология, но определено ми стана интересно. Трябва да се прехвърлят доста четива.
Не бих тръгнал да наричам Стефанус еретик за това, че по въпроса за Милениума е премилениалист. Юстин Мъченик и Ириней Лионски са застъпвали същото схващане. Нашето схващане влиза с Блажени Августин доста по-късно. Макар че самият той не е донатист, Блажени Августин възприема идеята на донатиста Тиконий. Това тълкувание доминира есхатологичното мислене през цялото Средновековие. Августин учи, че Милениумът не предстои, а вече е започнал. Ние сме в Милениума. Хилядата години са започнали с Христовото първо идване. В подкрепа на този възглед Августин цитира Марк 3:27: „Обаче никой не може да влезе в къщата на силния или да ограби покъщината му, ако първом не върже силния и тогава ще ограби къщата му.” Притчите на Исус имат много по-дълбоко значение, отколкото им отдаваме. Но това, ако дойдем да отговарям подробно на въпроса за връзването на Сатана.
Всъщност по-важният въпрос, който Исус задава с тази притча е:
„А вие поданици ли сте на Божието Царство? И ако сте поданици, готови ли сте за неговото идване!”
Може би ще трябва да поработя отново върху притчата за „Десетте таланта” и прилежащите неща и просто информативно да пусна материала в отделна тема. За съжаление е ясно, че нЕма да участвам в разискванията.
Ако има време и не дразним излишно останалите клубари и Братец Мандолин (Глишев) с дългото държане на тази тема на първа страница, може да попишем още някое време.
Трябва да прочета основно и внимателно три четива, освен писаното в темата. Есхатологичната част в труда на Милард Ериксън „Християнско богословие”. Това е чудесен наръчник за основните богословски схващания по почти всеки доктринален въпрос в главните протестантски деноминации. Есхатологията на Юстин Попович и есхатологичната част на „Какво ще стане с този свят?”от Йоахим Лангхамер, което е веруюто на Стефанус.
Ежик,
Тук спирам. Утре ще ти бъде пуснат още един пост с нашите въпроси към премилениалистите.
Поздрави
Жабчо (стар гадюха)
Тошо вика: „За будния със светилник в ръката, нЕма значение кога ще дойде за него Господа!”
|