...... хм ....... хаххаха ей ма не те слуша и теб главата.
Ами я чакай да видя как ще ми се изплъзнеш - въпреки увода, аз все още се чудя каква е връзката м/у Ошо и Дао, но връзка м/у Лаодзъ и Ошо виждам някаква. (няма как да се каже, че е сексуална поради обективни причини - така, че този контекст, дори на майтап няма как да мине)
В другата тема цитирах, а не говорих толкова от мое име. Аз почти няма какво да кажа от мен, защото освен Даодъдзин и втория том от беседата на Ошо, друго не знам - ни съм чел, ни съм практикувал дао.
А! имам опит със спор - м/у мен и един върл даоист, според който всички други религии и учения требе да се заличат, тъй като даоизма било най-мъдрото, че и единственото с научна обосновка. Нещо, което ме изуми и цепих директно - питах, че какво е дао и каква е обосновката в науката. Отговора беше, че Дао било нищо, а обосновката беше някаква достатъчно "странна" теория, че да не запомна нищо от нея, обясняваща как от нищо произлизало нещо (по научен път), но разбрах, че Айнщайн бил объркал всичко. Е - уви изгубил съм му следите на този бисер, че да ти го пратя тук, ако се припознае (примерно от дао раздела) нека заповяда, че верно ми беше весел, но .... по принцип като ги видя такива "презаети" гении, си бия чукалата.
И все пак - от лично моя, философска и творческа гледна точка, какво е дао? (не на Лао, не на Ошо, не на даоизма, а моята глупост) Ами там е работата, че въпроса е сбъркан и няма как да се отговори на него, няма как да кажеш а+б+в ето това е дао, дефиниция е невъзможна, определение също, но не защото така е казал Лаодзъ.
Не знам колко от вас са хранили бебешори - понякога са много капризни и не искат да ядът, а па това бебе като си каже, че нещо не ще, значи край, рев, сълзи, бунт, стачка, протест и всичко каквото може да направи, но няма да яде и това е. В такъв момент, няма как да го накараш на сила да яде - нали това е ясно, не можеш да му тикаш лъжицата в устата, боят е противопоказен .... молиш се там, на какво, докато най-накрая се откажеш, па седнеш и го чакаш да се умори, да огладнее и да прояде.
Само да вметна - надявам се, да не се приеме като урок за хранене на бебета, ясно е, че родителите сред вас са му хванали цаката и моя акъл е ненужен.
Та бебето не ще - често пъти съм забелязвал, че това е И поради причина на моментното състояние на родителя, бебетата ги усещат тези неща. Каква цака бях набарал аз - ми просто да се забавляваш, така че и на него да му е забавно. Лъжицата влиза в ролята на самолет, а ти на озвучител и пилот, и се почва едно - брррръъъммм, лъжицата лети а налево, а надесно, завираш се там под масата, обикаляш я, "кой ще изяде самолета", минаваш му така покрай нослето, подаваш му уж да хапне и дори, ако вземе, че отвори уста, не му даваш веднага, а го дразниш така, да му направиш малко на пук. Нали това грубо описано, инак то цяла импровизирана пиеса се разиграва. По този начин бебешора с кеф и удоволствие изяжда сичко, че иска и още.
Това представление, тази лъжица-самолет е дао - понякога ми става тъжно за учителите, голяма мъка му хвърлят с капризни философи, като нас, какво ли не правят ..... горката мими.
Или казано по друг начин - дао не съществува, като фактологичност, това е необходимото зло, нужната измама, поредната залъгалка, поредния метод на хранителите/ учителите. Даоска практика по е възможно да се прецени - тя си е исторически обусловена т.е. всеки метод на онези хора, чиито произход от съответните области на света, са минали през даоизма и наричат себе си даоисти, това е всичко. Не, че е някакво спешъл, патентовано изпълнение, а просто те го измислили хората и за това се нарича така, ако я бяха измислили суфистите, щеше да бъде суфистка, ако бяха будистите, щеше да е будистка, нейната обусловеност, не е от някакъв канон или принцип, а от самите й създатели, тя носи просто името на създателите си.
Относно вече самата тема - Ошо и Дао. Па човека е написал три книги, нямам претенции нито да съм просветлен (освен в редки случаи), нито да съм медитатор, нито преводач, че да обяснявам Ошо - за това и гледам предимно да цитирам, отколкото да пре-тълкувам. Но тъй като съм си бърборан, що да не драсна и няколко реда за Ошо и Дао.
На всеки му е направило впечатление - а и забелязвам, че точно на база това впечатление пада голямото съдене в/у Ошо, е как представя нещата, дори бих казал как ги увърта. Той унифицира Бог, дао, нирвана, любов, в един момент казва, че медитацията е единствената практика на любов, друг път, че само медитацията може да израстне в молитва, а молитвата е самата безусловна любов. В един момент човек се чуди - а бе тоа що ме прави на луд. Но аз не мисля така, по-скоро е: защо аз съм луд, почвам да се питам какво иска да каже всъщност този човек ..... тука някои биха скочили веднага - ето ти си вярващ, виж са къв си тъпанар, правят те на луд, па ти.
Какво се случва, когато на човек му е трудно да разсъждава - когато в един момент, ти застанеш пред някой, който не можеш да оспориш, не можеш да му окажеш съпротива или бягаш, или гледаш като теле майка си. Какво всъщност наистина се случва - ти имаш някакъв фикс, Ошо го взема от теб и ти го представя на теб, вкарвайки него си в твоята роля, става някакъв огледален ефект, ти виждаш ако не себе си, то поне тази фалшива представа, която имаш, дава ти се съвсем друга гледна точка, тази фотоплака, която задържаш бива отнета, дава ти се нещо друго, но ти и от него правиш фото негатив, после друго, поне филма да тръгне, да стане кино лента, поне това. Ставаш толкова туширан от собственото си незнание и от неговата сила, че заставаш нащрек, човек става по-буден, по-осъзнат - поне за момента, поне за някакъв миг там, все е нещо както се казва. Е естествено поне аз четейки му книгите бързо, бързо гледам пак да си заспа - просто ми е дарба това, талант е моето.
За другите не знам, явно не се случва при всеки и при всички, но - поне аз оставам изумен ... е да наистина "Ошо, Ошо какво ми причини", но това не е заради него, а против него. Ошо дава - това, което ми допада е, че дава безусловно, а дори и провокира, предизвиква, нещо рядко срещано, това е мъжество. Колко пъти е казвал - изхвърлете тези думи, ако усещате, че ви пречат захвърлете ги, отървете се от тях, а на онова което преживеете дайте му нова дума, дори така е по-добре, да има развитие, не постоянно да се дъвче, та дао, та бог, та нирвана, по-добре и защото тогава ще дойде от нашата опитност, от нашето преживяване, а не от чуждо такова. Типичен пример е шит-а - не знам от къде е дошло това, но защо да не е Шит, не виждам причина различна от доводите на разни умствено пенсионирани традиционалисти.
п.п. като изчета другите два тома, ще мога да излея повече шит - за сега ....
--------------------
.... не заслужавам!
|