Освен това не му намекна как го изхвърлиха като преводач на семинара, защото се оказа, че нищо не разбира и английският му е лош

Без да защитавам Миро, ще кажа, че симултанен превод е умение, което не е свързано с нивото на говорене и разбиране на английския език. Далеч не всеки човек става за такъв тип преводи. Друг е въпросът с преценката дали можеш да се справиш, дали и друг път си го правил и т.н.

Не искам да измествам дискусията към въпроси, които, според мен, не се вместват.

С цялата дискусия, а и темата преди това, се опитвам да кажа следното:

Добре звучащите думи и красивите мисли са чисто интелектуална и безполезна концепция. Полезните и практични неща се проявяват в трудни моменти*. В такива моменти не ме топли дали харесвам религиите или учителите, какво мисли Ошо за Дао, или аз за Ошо, или какво представлява Дао и т.н.!!!

В трудни моменти единственото има значение какво може да ти помогне. Интелектуалните концепции не могат.

*трудни моменти = заплаха за живота и здравето на мен и моите близки хора. Всичко останало са превземки.

Пример: Във връзка с вчерашния празник на вклюбените, видях колко са самотни и озверели за любов хората. Бях на парти по случай празника с млади хора и усещането беше тъжно, изписано по лицата на повечето хора.
Това е интелектуален проблем, породен от липса на балансирана енергия. Тоя мним проблем може да източи много енергия и да създаде истински здравословни проблеми. А е мним, защото е факт, че всички сме сами! Но за да поеме човек отговорност за себе си, трябва сила/енергия, която идва от укрепване на тялото и балансиране на енергията в него, от връщането на Дзин и т.н. и т.н.(според даоските практики) С концепции и приказки не става, но това не пречи опитите да продължават.

Има един принцип: човек привлича такива хора, какъвто е самия той. Ако е не балансиран, ще привлече не балансиран човек. Заедно няма да станат по-щастливи! За да е щастлив човек, трябва да е О.К. първо със себе си, за да има какво хубаво да сподели с друг човек.

За добро или за лошо, всеки от нас вижда само това, което е вече в него. Единствено се размърдваме, когато сме притиснати до стената от някакъв истински проблем. За жалост, като поотминат нещата, пак сме си същите както преди, пак се връщаме към нещата, които не ни помагат - разни интелектуални концепции-залъгалки.

Само като си счупи главата човек, тогава започва да се вслушва - личен опит.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите