но критериите "гъвкаво и здраво" тяло се отнасят само за физическото
Попадаш пак в капана на думите. Казах ти, че физическите проявления са следствие, а ти дори не попита НА КАКВО са следствие. Просто наместваш нещата според собствените си възгледи и ако не противоречат на тях, вече си спокоен. Всеки го прави, това не е критика към теб.
Но да се върна на "гъвкаво и здраво" - ако човек придобие повече енергия, в следствие на практики, които премахват всякакви навици и предразсъдъци, които ни правят сковани, тогава той придобива както вътрешна, така и външна(физическа) гъвкавост. Въобще става "гъвкав" и гъвкав. Същото важи и за здравината - писах за баланс на вътрешната енергия, за нейното по-голямо количество и че това се проява на физическо ниво. Ставаш "здрав" и здрав.
Разделям нещата, само за целите на обяснението. Иначе са неразделно свързани. Приеми, че тялото е сгъстена енергия и в началото, човек работи само с тази част от тоталната си енергия, защото само нея познава и само за нея има сетива или по-правилно казано, сетивата му са ограничени да възприема само тази част от енергията, която наричаме "материална". За да балансират и да ускорят процесът на учене, даоските практики работят както за вътрешна гъвкавост, така и за външна, което в крайна сметка е едно и също нещо - наличие на повече енергия!
Ето и отговорът ти на въпроса защо един гимнастик няма да е по-осъзнат от теб, щом е по-гъвкав и здрав физически от теб - защото неговата гъвкавост не е следствие на развитие на неговата (вътрешна) енергия, а е следствие само на механично правени упражнения. Той не работи с енергийните си центрове и енергията си, липсва осъзнаването и работата с енергията.
От друга страна, човек, който работи само на интелектуално ниво, също не работи с енергията. Може да има прекрасни мисли, да свързва думите в страхотни сентенции, но това няма да му донесе повече енергия. Напротив, според даосите, духът (Шън, в тоя случай може да го приемем като проявен чрез мисловната енергия) се отслабва от прекаленото мислене и това намалява количеството на енергията, с която разполагаме.
Ако питаш мен, по-лесно е да се научи един гимнастик да осъзнава енергийните процеси в тялото, отколкото да накараш един философ да размърда енергията в тялото си. Причината е, че мислите, под формата на обяснения за това кое какво е, правят човека много по-скован вътрешно, с много по-скована енергия. Гимнастикът мисли много по-малко.
Разбираш ли какво имам предвид, когато казвам, че интелектуалните концепции са вредни?
И последно допълнение: всички тия думи биха били излишни само с няколко часа практика. Затова има една даоска поговорка, че по важен от наставника и наставленията е личния опит - пряко познание. Натрупваш малко повече енергия и усещаш от личен опит всичко това, което се опитвам да ти обяснявам. Правя го, защото обичам думите, но принципно е безсмислено.
___________
Редактирано от mo32® на 16.02.12 09:35.
|