|
Привет!
Надявам се нямаш нещо специално против да се включа с отговор, въпреки че въпросът не е към мен. А се включвам от чиста проба съпричастност и пристрастие - ти си ми симпстичен от самото начало и често те чета, а сега виждам, че си поставил същите проблеми, пред които и аз съм се изправяла цял живот и още се изправям... Ще се опитам да обясня на разбираем език това, което аз правя, как се справям с тенденциите си да се привързвам и какви са резултатите... Искам да вметна преди това, че съм човек (вероятно, като всички), от лесно привързващите се - стига да попадна на подходящия човек, една-две срещи и съм омотала конците вече. И от това си страдам цял живот. Та, какво правя напоследък по този въпрос...
Първо си признавам, че съм хлътнала. Второ - много важно - отнасям се със себе си нежно и внимателно, като с малко дете, което е преяло със сладолед - не се обвинявам, гледам да не се паникьосвам, понякога дори говоря на себе си (нали така и така винаги си говорим), като на детенце - "спокойно, мило, всичко е наред, всичко ще се оправи, аз съм с теб, обичам те, каквито и щуротии да правиш и никога няма да те изоставя!" Ей тъй си говоря, колкото й да е шашаво отстрани. Но се окаа ефективно за мен. Всъщност не е много чудно, че е ефективно, тъй като самото привързване вече не е нежно отношение, а вкопчване, а пък вкопчването изцежда. И така, тръгвам от себе си - първо да се успокоя, а после се обръщам към обекта на чувствата и се опитвам да го погледна и видя от тази позиция на малко по-голямо вътрешно спокойствие, която съм си извоювала с нежното отношение към самата себе си. Това обръщане към себе си работи и точно защото е обръщане към себе си - т.е. за момент вниманието не е в обекта на вкопчване, а в мен - и това отпуска хватката. Колкото и с малко да е , пак е по-добре от нищо и с течение на времето може да се упражнява за по-голям резултат.
И като се обърна към обекта на интерес от позицията на сравнително спокойствие, опитвам се да го наблюдавам във вътрешна тишина. Т.е., максимално да приглуша оценките, диалога и шума в главата. Така се опитвам да го наблюдавам обективно - да му позволя да бъде това, което е с всички добавки, вкл. и желания и пристрастия, и вкл. желанието му да бъде свободен или нежеланието му да е с мен (ако има такова). Когато успея да постигна мааалко по-голяма обективност, тогава ореолът на човека, който съм му поставила в началото и който поражда тази привързаност и несвобода, обикновено се разсейва. Тогава го виждам, като нормален човек - като мен - със своите слабости, грешки, несъответствия и т.н. Това ми дава известна дистанция и въздух и за двамата. Дали не поражда безразличие? Не съвсем. Всъщност, открих, че лесно мога да му върна "ореола", стига само да си припомня чувството и колко ми е било приятно да го изпитвам.
... Но в общи линии всяко разсейване, т.е. отклоняване на вниманието от свръхфиксацията на ума е добре дошло и колкото повече, толкова повече... като най-доброто прехвърляне на вниманието е навътре, понеже там е източникът ни на сила и стабилност... сега какво значи това - а ми, за мен значи да си говоря, като на малко дете, да си усещам пространството под пъпа, също и останалото тяло, да мълча и да слушам/наблюдавам усещанията си... как пътуват, като лодки в река... например... Някой път успявам, друг път - не особено, но колкото по-често опитвам, толкова повече се получава...
...Сега, някой път има тежки случаи в които съм изтървала положението и тогава единственият ми изход е през катарзиса на болката от преживяването на загубата и раздялата. Просто се оставям да мине през мен, да се изплаче или изрази, както намери за добре. Ако не се самонавивам излишно, естественият ход на процеса е, че болката в един момент спира. Изчерпва се емоцията, никоя емоция не е вечна, даже са изненадващо краткотрайни, ако решиш да ги "пуснеш" да се изразходят и да не ги подхранваш със смонавиване. Което става, ако се примириш... смириш май, че е по-подходяща дума...
Надявам се да съм ти била полезна, макар и с малко; и макар това да е деликатна материя в която общо взето трудно се... "прехвърля опит"... ако изобщо мога така да се изразя...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
Re: Дао с ежедневни думи [re: exaybachay]
