Болките в главата, са от объркването, в което попада човек след прочитането и опитите за анализ, и разбиране на дао дъ дзин - поне за мен това е съвсем не лека задача.

Пътят на кривото колело е извън утъпкания вече път - още от раждането ни, цялото общество се опитва да ни вкара в така наречения прав път, но Лао Дзъ е от онези хора, които твърдят, че това са глупости и такъв път няма. Фактически няма как да не признаем, че по социалния аршин, дао е едно криво колело, което просто не можеш да го вкараш у правия път.

Шапка на тояга - в бита ни има много неща, които възприемаме като сериозни неща, но за Лао Дзъ това са излишни товари, които носим по навик, когато се разтоварим от тях, околните олицетворяват отношението ни с израза "шапка на тояга" т.е. че сме небрежни и безотговорни към сериозните неща ..... и в известен смисъл, признавам, че тези хора са прави, щото съм крайно безотговорен към чуждите идеологии.

Дали поради инстинктите заложени ни от природата, дали поради някакво генетично и ментално наследство от предшествениците ни, когато човеците търсим нещо, го търсим винаги на светло, което безспорно е логично - яснотата на осветленото място, ни спомага за по-бързото намиране на онова, което търсим. Обаче понякога търсеното нещо просто не е там т.е. търсим на неправилното място - понякога това нещо се намира в мрака, в нощта на душата, а когато това нещо е и на всичкото отгоре невидимо, става досущ, като да биеш негри в тъмна нощ.


Щом не щеш китайските термини, значи няма да споменавам "усмивката на дракона" и "великия път, на великата истина, под великото небе".

Обаче в момента ми е невъзможно да се съобразя с изискването ти
"а това да позволиш на въпросното дао усещане да разцъфти в ежедневния ти живот"
защото не съм сигурен дали ще стане това в този ми живот, а за да не те карам да ме чакаш, при това напразно, за сега ще кажа ..... не знам какво да кажа.
Автентичност е това, което усещам още от първия прочит на дао дъ дзин - сякаш не е писана от човешко същество, сякаш не е от този свят, твърде нетипична. Доколкото ми е възможно да говоря от медитацията, доколкото имам медитативност, ще кажа, че моето заглавие е "от само себе си".

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни