|
|
Страха от смъртта се появява с укрепването на Аз-а, някъде на прехода от детска възраст към пубертет
Смъртта като съветник е добра идея затова пиша някаква кратка история долу, която може да бъде възприета като метафора да речем.
Пуша цигари от бая години болен,здрав нищо не ме спира всекидневно си пуша сериозно количество цигари и не мисля да спирам, да знам че е глупаво, знам че е вредно за здравето, но ще продължа да си угаждам и да се глезя пушейки, нищо че цялото ми тяло напоследък взе да се противи на тая отрова и се задухвам вече от тези цигарки....
Вървя си сам в парка и вадя поредната цигарка од джоба и си паля, но в този момент някой,нещо ме удря в ръката и аз си изпускам цигарта на земята, не мога първоначално да видя кой какво понеже ми идва удара отстрани и отзад. Ядосвам се веднага и паля-емоционално веднага....а бе как някой ще ми бута цигарата - ей сега се изтрепахме ако ще да са и отряд нинджи...сега ще видят...обръщам се рязко кръгом и отзад отляво на няколко метра от мен стои смъртта...поглеждам е бесен и ядосан в "очите" и моментално разбирам, че на нея-смъртта не и дреме за мен ама грам не и дреме - тя е напълно безмилостна към моя милост-има такова студено безизразно и беземоционално лице, че и е абсолютно все тая за мен и моя живот....
Изтрезнях моментално и на секундата се разделих с лигавщината си, угаждането си, ядосването си....въобще всички глупости до една изпаднаха от главата ми и изтрезнях моментално.....да скоро спрях да пуша, смъртта ме посъветва и глупавия навик се стопи от само себе си.....
|
| |
|
|
|