Може да изразиш нещо ЧРЕЗ него, но това не значи, че е непременно ОТ него. - не можеш да използваш ума за неща извън неговия обхват, той не може да опише нещо, когато го няма. Или където го няма. Все едно да се опитам да ти нарисувам звук. Колкото и да рисувам, ти звук няма да чуеш, освен, ако нямаме специална договорка за това какъв цвят или знак на кой звук отговаря и така, използвайки въображението си, може и да го чуеш, но все пак трябва да си го чувал преди, да имаш аналог. Тоест, това пак е в пределите на ума.
В ежедневието, усещането е много особено... като разтрисане или тия пусти тръпки, дето толкова държиш на тях. Само че разтрисането е постфактум, а самото... хм, ами най-близки са опитите за описване на пустотата. Не просто празно, ами вакуум. Там, където дъхът ти изчезва и изобщо всичко изчезва. Като да ти изкарат въздуха внезапно, ама с въздуха и всичките мисли. Също и усещането за разпад, за загуба на цялост, на спомена за това кой си.. загуба дори на въпроса кой си... ама това вече не е точно ежедневие...
п.п. Всички сме ебаси режисьорите. Нали сме вселената?
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|