Тази вечер, на салсата беше дошъл един много приятен и възпитан мъж, който от бая време танцува и знае фигурите, но и поради работата си, идва по-рядко. Той е висок, около 45 годишен, снажен, мускулест и доста младее, с приятни маниери и много позитивен. Тази вечер беше с брада на няколко седмици, като обикновено винаги е гладко избръснат. Придаваше му много мъжествен вид и много му отиваше, караше го да изглежда доста по-различно. Та след урока се поздравихме и аз му викам:
- Брада, а?
- И сърби! Ама още малко... - отвръща ми той.
- Че да не я пускаш за определено време? - учудвам се аз.
- Няма как да знаеш, в траур съм...
Изтръпнах. Изразих му моите съболезнования. Това което ме накара да изтръпна беше че се сетих за думите на ДХ, с които описва смъртта - че тя може да е всичко, цветче, фаровете на кола и т.н. Не зная зашо, но винаги съм си представял цветчето на мястото на очите на човек. Ето този цвят:
Тази вечер, за мен Смъртта беше брадата на тоя човек...
___________
|