|
За толкова много години дискусии в клуба, единствената тема посветена на смъртта, макар и половинчато е . Време е да й обърнем нужното внимание... Още повече, че нaшият приятел Лудия Поет се интересува с въпросите си по-долу
интересуваме и смъртта Защото 4овек докато не познае смъртта , не може да се освободи от страха ... говоря за познаване на вградения механизм които го има във всяко 4ове6ко тяло , или поне би требвало да го има (имам 4увството)
тои си е като другите вградени механизми ...
Дали е трудно да се умре , или е лесно .. 4удя се
интересно ми е
Ще ги разширя и обобщя по следния начин. Какво е отношението ви към Смъртта (главната буква в случая подчертава значението й)? Какви са опитностите и усещания ви с нея? Как приемате или бихте приели вашата смърт или тази на близките ви? По другите теми за медитации и практики някой може да няма опитност, но тук съм сигурен, че всеки се е докосвал до Смъртта... И й е обръщал поне малко внимание... Може би му е била учител или съветник... Или пък го е плашила до смърт... Или всичко това заедно и още много друго...
------------------------------
Много пъти съм се канел да я пиша тази тема, но понеже Смъртта е толкова бездънна и необхватна и ми се струвало, че още медитиране и наблюдение е нужно. Какво пък, няма да чакаме да умрем за да й обърнем внимание. А че човек се учи докато е жив (или сигурно и докато е умрял) – спор няма.
Спор няма и, че Смъртта е толкова важна, че дава смисъл на Живота. Че двете са различни страни на една и съща монета. Апропо, на въпроса за страха от Смъртта, ми се струва, че той идва по-скоро от неизживения живот. От това, че имаме желания, които са все още незавършени... И вероятно по тази причина сигурно ще се преродим за да тичаме още по тях в стремеж да ги разберем и осъществим. Усещането ми е, че колкото по-надълбоко навлизаме в Живота и го изживяваме цялостно, толкова по-лесно приемаме Смъртта... Става ни интересно да изживеем какво има по-натам и какво Цялото ни е приготвило...
Не знам дали сте били близо до човек, който умира и дали сте медитирали над ситуацията? Дълбоко е и много интересни неща могат да се видят... Човек може да медитира над Смъртта във всеки момент... Някой казват, че ако се обърнеш рязко наляво и може да я забележиш. Хм, даже не е нужно да се обръщаш за да я видиш - навсякъде е около теб... Смъртта не е някъде в бъдещето (или миналото), а е тук и сега непрекъснато около нас. Всеки миг умира (и с него умират толкова много неща), а след това се ражда нов... Златни моменти са това за наблюдение на Смъртта.
Това което съм научил от общуването с нея е, че когато ти се даде нещо ценно (за дреболиите е лесно) ПЪРВАТА работа е да се научиш, че то е ВРЕМЕННО. Че всеки момент може да ти се отнеме. Няма значение дали е близък човек, предмет, усещане... Някак си автоматично вниманието ми отива към този въпрос веднага ... И когато приемането се случи, нещата се балансират. Тогава отношението ми с този човек, предмет или усещане може да са цялостни. Смъртта балансира много добре. И дава нужния фокус.
Малко ми е странно как повечето хора реагират на Смъртта. Виждам съм теми по клубовете наоколо с обява за смъртта на някого. Усещам как хората искат да кажат нещо (защото моментът е силен), но някак си не знаят какво... Казват обикновено по едно шаблонно „Мир на праха му/й”. Хм, прахът освен да е в мир не виждам в какво друго може да е. Някой може и да кажат „Мир на духа/душата му/й”, но какво от това казване, което пак ми изглежда шаблонно... А е идеален момент за медитация над Смъртта и над съответния човек. За да се роди нещо ново...
Случи се, че неотдавна почина един много близък човек и ми стана интересно как хората изразяха съболезнования към мен. На мен лично съболезнования не ми бяха нужни. Смъртта на този човек се случи формално сега, но на практика я бяха забелязал още преди повече 10тина години. Но реакциите на хората... Немалко бяха някакви общоприети фрази (въпреки, че усещах вълнението на хората зад тях). Но имаше хора, които бяха автентични... Според мен, ако смяташ, че с човека отсреща можете да общувате отворено, по-добре да бъдеш истински и да не казваш заучени фрази, а да ПОТЪРСИШ какво истинско да кажеш. И за човека ще е по-добре, но и ти самият ще научиш повече за Смъртта.
Хайде стига толкова като увод по темата, защото стана тъкмо 0:00 часа и както казват идеално време е за Смъртта (не че през другите часове тя дреме) .
|
Смъртта
()
