Когато баща ми напусна тялото си, осъзнах, невъзможноста на Смърта, защото за мен, той не е мъртъв.Ако беше умрял, щях да имам чувството за загуба, но откакто си замина, аз не усещам никаква загуба.Нямам пред вид това, че виждам как духа му плува наоколо,като привидение, или чувам гласа му от небето...
Не, аз просто го усещам и днес толкова, колкото го усещах и докато беше в тялото си.
Енергията, която чувствах около него, докато беше тук, вероятно е била чиста енергия или душа, която не умира.За това, сега, когато той не е в тялото си, усещанията са същите.
За мен, смърта не съществува.Смърта се случва само с тялото и това е моето лично разбиране.Както вече споменах, за мен Смърта е външна видимост, а Пътя към себе си ме води - на вътре.
По същия начин усещам и заминалите си от този свят приятели...Като отсъствие, с тази разлика, че докато отсъстваха, бидейки на този свят имаха тела, и сега отново отсъстват – но без тела.