Аз не съм против привързаностите. Напротив, каня те да се привържеш не само към един човек, една работа и т.н, а към ЦЯЛОТО, към всичко. И не да стоим настрана в живота (зер да не ни стане нещо), а да на влезем във всяка негова дълбина.
Ето това ми напълни душата!

Съжалявам, че точно в момента не мога да се настроя на вълната, която предварително си ми задал с въпросите си. Просто току що ми се срина Световния Търговски Център... Току що ми потъна Титаника... Току що се състоя Ватерлото ми... Или хайде, не е чак толкова трагично колкото го описвам, но е достатъчно болезнено. Идеален момент да се гмурна в себе си. Е, нека направя опит: Един значим за мен човек нарани Егото ми. Дълго време се чудех дали да напиша Его, а не например Чувствата ми, или Мен, или Достойнството ми, но не... Егото ми. И боли. Боли много. Защо? Защото човекът е значим или защото Егото ми е чувствително? Мисля, че е второто. Не ми се отдава самоанализата много. Поне не и публично. Кажи ми, Миро, ако ти смяташ себе си за стойностен човек за това, което си ти като личност - заради начина, по който изглеждаш, заради университетските си и професионални постижения, заради ценностната си система и принципите си и изобщо си доволен от себе си и си се харесваш, а виждаш, че си ценен и от другите, какво би направил с човек, на когото държиш, но който системно те мачка и като че ли се опитва да ти внуши колко си нестойностен всъщност?