За да ти обясня, бих могъл да направя аналогия с дете, което го питат искаш ли да се лишиш от играчките си. Ясно е какъв ще е отговорът – такъв като твоя :-). Когато детето порасне му е чудно как е могло да се занимава с тях.
Та като повърви човек по пътя, идва момент, когато нещата достъпни чрез сетивата не са толкова привличащи за него. Това е прословутия “контрол” над желанията – те не се контролират,те постепенно намаляват, после изчезват съвсем. Защо това е така, мисля, е още рано да знаеш, съдейки по начина, по който задаваш въпроса.

Обръщам ти внимание на причинно-следствена връзка. Това е едно от основните неразбирания, както личи и от други писания тук. Много често има разбиране, че първо човек трябва да се е освободил от привързаностите си и то с труд, усилия, въздържание, пости и какво ли не още, след което идва просветленинето. Не, първо е промяната в съзнанието, а всички останали трансформации, касаещи мисли, желания, поведение, функции на тялото са следствие.
Е, пиши успя ли да разбереш нещо сега?