Скъпа Чери, много ми харесва, че обичаш гмуркането . Та, след една дълбока прегръдка и целувка (почти като при изкуствено дишане – нали трябва да се заредим с кислород за дълбините) – да се гмурнем заедно. Предлагам обаче преди това да разсъблечем това онова, което би ни пречило в този процес. Да свалим обувките първо – т.е. думата "просветление" да я забравим за сега. На мен не ми е нужна, предполагам, че и на теб и ще ни е по-леко без нея в гмуркането. Да махнем и палтото – т.е. Ошо да го оставим също настрана. Защо трябва да обсъждаме какво той е казал като може да обърнем внимание на това, което НИЕ ВИЖДАМЕ.

Аз не съм против привързаностите. Напротив, каня те да се привържеш не само към един човек, една работа и т.н, а към ЦЯЛОТО, към всичко. И не да стоим настрана в живота (зер да не ни стане нещо), а да на влезем във всяка негова дълбина.

За патерицата. Обикновено използваме патерица, когато примерно кракът ни е наранен и не може да го изколваме Та, говорейки за патерицата (привързаността) за мен е важното КРАКЪТ, т.е. използвайки патерицата да оправим крака. И патерицата може да е много полезна. Въпросът е да не свикнем с нея само и цял живот да не използваме възможностите си на собствения крак. Защото са доста по-големи от тези на патерицата и ти като хедонист сигурен съм, че ще ти е интересно.

От моите големи привързаности почти нищо не е останало. Големи значи даден човек в частност, дейност и т.н. Обаче има "малки". А всъщност, така наречените "малки" привързаности са като малки снежни топки, които като се овъргалят с течение на времето в снега на несъзнателността, правят големите привързаности тип снежен човек. Какви са тези малки привързаности? Това са хиляди импулси, които имаме във всеки момент в нас. Представи си, гладна си сутринта, отиваш на място, където продават по принцип хубави и топли банички. Купуваш си една баничка, обаче тя се оказва от предния ден. Какви импулси се раждат в теб в този момент? Или пък компютъра ти се разваля и ... Или пък заваля дъжд изведнъж, а пък ти си официално облечена и нямаш чадър, пък имаш работа ... И милиони такива уж дребни неща. Обаче там реагираме НЕСЪЗНАТЕЛНО. И от тази несъзнателност се раждат след това куп други неща. Вмалкото е скрито голямото.

Но за да не говорим общо, избери дадена ситуация и да говорим конкретно за нея. Всъщност това значи да се гмурнем. Да вземем едно нещо и да идем във всичките му детайли, а не 100 неща и да ги оставим на повърхността. Ето веднага един пример за нещо, за което аз бих те попитал. Може да се случи да се разделиш с Любимия човек до теб (които ти е давал усещането за Цяло). Ще ти кажа различните възможности от спектъра, а ти може да коментираш твоето поведени във всеки отделен случай.
1. Въпросният любим човек си намира друга любима. Случва се. Огледай се около теб и ще видиш колко често се случва.
2. На този човек му се налага да замине за дълго и на далеч. Примерно получава стипендия за Япония. А пък твоите интереси с любимата ти работа изискват твоето присъствие другаде по света.
3. Случа се човекът да се разболее и да остане физически инвалид. Примерно парализиран. Какво би направила тогава?
4. Най-сигурното, което може да с е случи. Любимият ти човек да УМРЕ. Това става ВИНАГИ. Рано или късно.
5. Ти срещаш нов човек, с когото изведнъж целостта ти с Цялото то става по-цялостна. Нов любим човек се появява без да сте скъсали със стария. Както по т.1, това природно явление не е никак рядко.

Та, кажи как би реагирала и какво би усетила? Разбирам, че може да кажеш че ситуациите са хипотетични, но най-често съответното твое бъдеще действие съществува вече в теб. Като те питам аз, чувствай се свободна да ме питаш и ти. Само опиши ситуацията и бъди конкретна.

Излизайки на повърхността да се прегърнем пак. И още малко кислород ...