Ето, виждаш ли сега какво се получава: Значи един затворник никога не може да бъде просветлен! Хах!

Ами не бих искала да самотълкувам себе си, когато някой не ме е разбрал, защото това е като да обясняваш виц, а и защото понякога нещата, които пиша не трябва да бъдат четени, а чувствани. Но това няма как да ти го обясня. Трябва сетивност.

Ами не, не замествам Обичам с Привързана съм. Ето например, аз не обичам приятеля си, но съм привързана към него.

Да, непривързаността е безкраен празник, но за блудната рееща се душа, за душата скитница, която докосва, но не задържа... която върви по острието на бръснача и гледа да не залита, защото порязването е привързаност. Знаеш ли, ще спра до тук, защото виждам, че очевидно имаме различни възприятия за вложените в думата Привързаност значения (а те са много).

Но за финал искам да кажа: според мен има привързаности, от които простосмъртния не може да се освободи. Ако може, тогава вече дайте да си говорим за богове и полубогове, само не и за хора.