Май наричаме различни неща "привързаност". Така че няма от какво "да се възмущаваш". За мен думата "привързаност" е психологическият еквивалент на оковите ( или ако искаш си представяй белезници, вериги, въжета, ремъци - въобще всичко, с което може да бъдеш вързана ). Не говоря в никакъв преносен смисъл, а буквално. И така:

Привързаностите ни пораждат смяната на щастие с нещастие и обратно. В какъв смисъл ти можеш да си привързана към себе си? И какво общо има това със самоуважението? Привързана си към работата си - това ли е за теб удоволствието? А къде е твоята свобода? Привързана си към някой човек ... А, сега разбрах - ти казваш "привързана съм" вместо "обичам"! Много показателно, много интересно. На теб говори ли ти нещо това, тази подмяна на понятията? Говори ли ти нещо за теб самата? Непривързаността е един безкраен празник, защо ти прилича на аскетизъм? Аз знам, че човек може да няма привързаности и това не е само Ошо... Срещал съм просветлени хора. И тук пак виждам едно пълно различие в понятията. Човек без привързаности не може да е "ултраегоцентрик" защото той просто няма его.

Ето, виждаш ли какво става, когато хората говорят много, демонстрират, и се отнасят безкритично към думите. И за какво беше всичко това?