Далече съм от мисълта да теоретизирам каквото и да е в материя, за която самата аз не съм си дала много отговори на въпроси, които ме вълнуват. Оставям тая привилегия на Ошо. В случая просто поисках да се възмутя публично от просветленческата теория, защото ми звучи абсурдно в нейното буквално тълкуване. Не са ли привързаностите ни тези, които ни правят щастливи (и нещастни също!). Например, аз съм привързана към себе си - ако не съм, ще се самоуважавам ли достатъчно? Привързана съм към работата си - ако не съм, ще съм постигнала ли в кариерата си това, което съм постигнала до момента, ако не го работех с удоволствие? Привързана съм и към Човека до мен - ако не съм, ще мога ли да почувствам онова усещане за Цяло? И изобщо, духовният аскетизъм (защото за мен непривързаността към нищо е точно това) е нещо, към което човек не би трябвало да се стреми, само защото Ошо е казал, че така се става Просветлен. Всъщност, тук има ли някой който смята, че простосмъртен може да няма привързаности? А ултра егоцентриците, които нямат нужда от нищо и не са оковани в никакви привързаности, просветлени ли са? И няма ли опасност един фен на Ошо, който го е изтълкувал буквално да реши да живее без привързаности - изтисква мига и продължава напред, не се задържа много с някой човек до себе си, за да не вземе да се привърже случайно, спира да влиза в дир.бг , защото и тук има опасност от привързване към никове или клубове - както мога да си заложа чисто новите PC-слушалки (към които не съм се привързала, защото не се привързвам към вещи) че половината от пишещите Ошовисти тук са привързани към този клуб. Та така с буквалното тълкуване на "Просветленият няма привързаности". Но пък кой е казал, че Ошо говори буквално?! Той е имал предвид следното: Просветленият това е Свободната Душа, открила смисъла на битието и на собственото си съществуване, а когато човек открие смисъла, той разбира, че всичко е преходно и се наслаждава на Мига изцяло, но без да се привързва към него, защото знае, че после ще има друг Миг и друг, и друг...

Това беше само демонстрация, че аз мога да споря със себе си като защитавам еднакво убедително и двете позиции, но сега не съм тук за това. Тук съм, за да кажа здрасти на всички, да се поогледам и ако ми хареса може и да поостана.

Посрещаш ме с прегръдка? Хубаво е. Лъчезарно и добронамерено. И аз те прегръщам. Гледай само да не ти хареса, че току виж си се привързал.