|
Дойде времето най-сетне да слезем от студените Хималаи и да се спуснем отново в жегата, отново в маранята и мизерията. И като стана дума за мизерия - каква по-голяма мизерия от Варанаси - най-свещеният град в Индия. Градът на Шива според легендите, съществувал от дълбока древност; и място, където са пребивавали безброй мъдреци - от древността до наши дни.
На 4-ти, група от 15 българи, две рускини и една американка, пропътувахме с джипове разстоянието от Раникет до Барейли, а оттам - хванахме привечер влака за Варанаси. По пътя между Раникет и Барейли посетих за пореден път ашрама на Нийм Кароли Баба - учителят на известния американец - певец на индийски киртани и баджани Кришна Дас.
Пътуването с влак продължи 12 часа, повечето от които прекарахме заспали по "леглата" във вагоните втора класа, за които индийският координатор беше предварително закупил билети. Предвид мизерията и мръсотията във втората класа, реших занапред, когато се наложи да ползвам влак, да е винаги първа класа - с климатик и на чисто (всъщност предишните два пъти като ходих до Индия пак пътувах във втора класа по влаковете, общо 6 пъти ми се събираше от двата предишни пъти и ми беше предостатъчно). Както и да е, пристигнахме рано сутрин на гарата във Варанаси, любимия ми град и там ни чакаха трима индийски криябани, които трябваше да ни посрещнат и помогнат в настаняването.
Настанихме се в един що годе нормален хотел с чисти стаи, чисти чаршафи и климатик и нормална баня и тоалетна. Важното беше в случая хотелът да е близо до храма Сатялок - семейния храм на фамилията Лахири. След като се настанихме и взехме освежаващ душ, се насочихме към един много добър ресторант наблизо. Това е хубавото на големите градове - със сигурност могат да се намерят добри ресторанти. Най-сетне си хапнахме нормална храна, беше ни писнало от гнусните манджурляци, които ни сервираха вече почти месец.
5-ти октомври, първия ден от престоя ми във Варанаси, бях зает с организирането на останалата част от пътуването из Индия и преговарях с различни пътнически агенции за маршрута, транспорта и т.н. Предстоеше, след Варанаси, пътуване до Каджурахо, после до Аджанта и Елора, след това - Мумбай и накрая - райските плажове в Гоа. Та успях да договоря с една агенция, разположена много близо до Сатялок, транспорта по всичките тези маршрути, в т.ч. и връщането обратно - от Гоа до Делхи. Две от разстоянията трябваше да изминем с влак, разбира се в първа класа с климатик, а останалите 3 - със самолет. Цената на целия пакет беше 210 евро на човек.
Това ми беше третото идване във Варанаси и този град вече ми бе станал любим. Наистина има нещо в него, което се усеща отвъд привидната мизерия и мръсотия, има някаква странна жизненост в цялата тази жега и мараня. Уникално място.
Понеже, както и в двата предишни пъти, основният мотив за идването във Варанаси, а също и като цяло в Индия, беше Йога, се навъртахме около Сатялок - прекрасен, не много голям храм на Лахири, разположен много близо до Ганг. Ето малко снимки от него:
На 6-ти направихме страхотна програма из Варанаси. Първо договорихме моторна лодка, с която се пуснахме по Ганг и я използвахме няколко часа като транспорт, посещавайки различни места, в т.ч. и разглеждайки гатовете на Варанаси откъм свещената река, която там вече е доста широка. Ето първо някои снимки от разходката по Ганг:
Първият храм, който посетихме, е посветен на Кама Сутра, той е бил първо разрушен от мюсюлманите, след това отново реставриран. Имаше тук там в него някои интересни запазени изображения (разбира се, не може да се сравнява с храмовете Каджурахо, за които ще стане дума в следващата глава):
Искахме да посетим също и храмовете на Свами Трайланга и на Анандамойи Ма, но тогава още не бяха отворени, затова решихме първо да се насочим към двореца на Махараджата, който сега е превърнат в музей и е разположен от другата страна на Ганг. По пътя към музея минахме край Маникарника Гат, мястото, където изгарят трупове чрез специални ведически церемонии:
По правило телата на хиндуистите се изгарят след смъртта, като има няколко изключения, чиито тела не се изгарят поради различни причини - това са телата на светците, на болните от проказа, на бременните жени, на децата и на ухапаните от кобра; както и на тези, които нямат пари да си платят за извършване на ведическите церемонии и дървата, които трябва да се използват за изгаряне. И Варанаси, бидейки едновременно най-свещеният град в Индия и градът на Шива, е и най-любимото място за поклонниците да... умират и заедно с това "най-доброто" място, според вярванията, телата на хиндуистите да бъдат изгаряни. А то е точно на Маникарника Гат.
А минавайки покрай Маникарника Гат, както и малко след това, видяхме неща, които за някои хора могат да се сторят "шокиращи" (и наистина на някои от групата доста им се пригади, на мен обаче ми бе забавно, щото съм любител по принцип на филмите на ужасите) - за пръв път виждахме толкова трупове да се носят по реката. Например всички видяхме този труп, чиято глава бе лакомо кълвана от гарга:
Видяхме също и трупче на малко детенце, чиято главица се килваше наляво надясно. Видяхме и друга фрапираща за обикновения човек гледка, която за съжаление никой не засне, или поне не знам да има снимки, иначе веднага бих направил всичко възможно да се докопам до тях - един труп се беше паркирал на брега и няколко кучета лакомо се наслаждаваха на почерпката; видяхме как го разкъсват и му точат червата.
Съвсем натурални измерения на любовта между кучето и човека!
А ето и малко снимки, направени отвън, на музея - бивш дворец на Махараджата:
След като си тръгнахме от музея, най-накрая имах щастието да посетя и ашрама на Анандамойи Ма - легендарна учителка, която е спомената в световно-известния бестселър "Автобиография на един йогин", от Парамахамса Йогананда. Ето малко снимки от ашрама на светицата, която е живяла в периода 1896 - 1982:
Ето и линк към малко информация за нея в уикипедия за тези, които не знаят:
А това е снимка на скулптура на майка й, в музей, намиращ се близо до ашрама - явно и тя е почитана като светица:
След ашрама на Анандамойи Ма, посетихме и храма, построен в чест на друг много известен мъдрец, който също е споменат в "Автобиография на един йогин" - Трайланга Свами. Снимки от този храм засега нямам. Много се радвам, че успях да посетя храма, построен в чест и на този свят човек, след като предишните два пъти, когато идвах, не бях могъл да го направя.
След като минахме през всичките набелязани за посещение места, отново станахме свидетели на Ганга Арати, обожанието на река Ганг, което се прави всяка вечер (снимките не са много добри, но Ганга-Аратито е много пищна церемония, продължаваща половин час):
Вечерта се прибрахме горе-долу навреме за сесията по Крия Йога в Сатялок (и точно преди лодката да се паркира на Чаусати Гат, където е Сатялок, видяхмо отново един труп да плава в близост до брега, а три кучета да го наблюдават съсредоточено в очакване да им дойде по-близо). След това хапнахме и се прибрахме по хотелите. На другия ден, на 7-ми, посетихме места, които вече бях виждал минали години, но все пак си струваше отново да посетя - това бяха Сарнат - едно селце на 10-на километра от Варанаси, където Буда е дал първото си учение (много важно за будистите място за поклонение), и храма Вишванат - главния храм във Варанаси, където не пускат по принцип чужденци, но ние влязохме с връзки. И от двете места снимки засега нямам.
На 8-ми, денят, в който трябваше да напуснем Варанаси привечер, предиобед се празнуваше деня на Лахири Махасая, което ще рече - деня на смъртта (Махасамадхи) - хиндуистите по традиция празнуват деня на смъртта на светците.
По-късно, рано следобед, напазарувахме малко подаръци за близките (Варанаси е известен също и с копринената си промишленост), а след това успяхме да посетим и храма на Кабир - друга дотогава все още несбъдната моя цел - Кабир, средновековния поет и мъдрец, чийто живот, поезия и прозрения са изключително интересни. Ето една снимка оттам:
На връщане от храма хванахме рикши, ето ме и мен в кадър върху една рикша:
Привечер на 8-ми си стегнахме багажа и се отправихме към жп-гарата във Варанаси, откъдето трябваше да поемем към следващата твърде атрактивна цел на пътуването - Каджурахо.Редактирано от бeзпътeн на 03.12.08 04:19.
|
5-8.10 - Варанаси, най-свещения град в Индия [re: бeзпътeн]
