На 23-ти сутринта отпътувахме от Гаурикунд и пътувахме през целия ден към Бадринат, четвъртото от свещените хималайски места за поклонение, наречени "Чар Дам Ятра". Бадринат е един от най-важните и най-стари поклоннически центрове в Индия, разположен на малко повече от 3100 метра надморска височина. И единствен от четирите можеше да бъде достигнат директно с автомобил. Това място се смята за местообитание на Бог Вишну (докато предишното - Кедарнат - беше на Бог Шива); също така се вярва, че Ведите, древните и най-свещени хиндуистски писания са били събрани тук и разпределени в 4 основни части от мъдреца Вяса в известната пещера на Вяса, намираща се на около три километра от Бадринат, в селото Мана. Различните Пурани, Махабхарата и т.н. - също са били записани по тези места. Всичко това допълнително допринася за важността на Бадринат като свещено място за поклонение. Смята се също, че мъдрецът Ади Шанкарачаря, който през 8-ми век е пътувал из цяла Индия, за да възроди славата на хиндуизма, е основал 4 основни поклоннически центъра в четирите ъгъла на Индия - Бадринат на север, Рамешварам на юг, Дварка на запад и Пури на изток.
Освен, че може да бъде достигнат по сравнително цивилизован начин (макар че и това е малко спорно, като се има предвид екстремността на пътищата по Хималаите и това важеше за пътя до Бадринат с пълна сила - от едната страна скали и свлачища, които от време на време затрупват пътя и задържат движението с часове, а може и с дни, а от другата - свирепи пропасти, които се виждат през прозореца, докато колата минава буквално на ръба на пропастта), Бадринат за разлика от останалите места на тези височини, които посетихме, разполага и с нормални хотели - нещо, за което наистина бяхме зажадняли, след като през последните 10 дена бяхме посърнали от хималайските студове и мизерии по хотелите. Избрахме един тризвезден хотел - "Саровар Портико", който си беше направо лукс на базата на това, през което бяхме минали.
Хремясали и не виждали за повече от 10 дена стаи с отопление и душ с топла вода, се настанихме в хотела, като преди това разбира се се спазарихме за намаление в цената. Дадох също една голяма купчина дрехи да бъдат изпрани. Прекарахме 4 дена в този хотел за цена на стая малко повече от 50 евро, но за сметка на това успяхме да се посвестим, да се насладим на отоплението (имаше отопление и на чаршафите в леглата) и горещата вода от душовете.
А след 4 дена - на 27-ми идваше групата по Крия Йога, с която щеше да се проведе ритрит със сутрешни и следобедни сесии, продължаващ от 28-ми септември до 2-ри октомври, но в друг хотел, доста по-скромен от "Саровар Портико".
А дотогава, за тези 4 дни преди ритрита, успяхме добре да релаксираме и да се възстановим от настинката, която бяхме хванали преди това, изпрахме си дрехите, насладихме се поне временно на малко повече лукс.
Заедно с това разбира се посетихме и основния храм в Бадринат:
Храмът е посветен на Бог Вишну и според легендите е съществувал от най-древни времена, но е бил разрушен от будистите по време на будистската епоха. След това настоящият храм е бил отново основан от Ади Шанкара през 8-ми век, като е минал през няколко реновации, в следствие на вреди, нанесени от природата.
На 25-ти направихме едно пътуване до селцето Мана, което се намира на 3 километра от Бадринат и е последното село на Индия преди границата с Китай (или по-точно Тибет). Имаше също така път, по който можеше да се стигне пеша до Тибет за няколко дни. В селото Мана посетихме и прочутата пещера на Вяса - мястото, където древния мъдрец е записал Ведите:
Тази пещера след това я посетихме още веднъж - по време на ритрита, когато браминът, стоящ в нея, извърши страхотен напев на Вишну Сахасранам - "Хилядата имена на Неназовимото" - свещен текст, който е част от епоса Махабхарата. Слушането на този напев оказа доста силно въздействие върху мен.
След посещението на пещерата, продължихме извън селото и направихме едно изчкачване от около 5 километра - към водопада Васундара:
На връщане от това прекрасно място спряхме до една пещера, превърната в жилище:
Там двама йоги ни почерпиха със страхотен хималайски чай, направен от билките, който растат наоколо. Чаят беше един от най-добрите, който съм пил, заедно с онзи, за когото вече споменах - в селото на пътя между Ганготри и Кедарнат. Усетих много животворно въздействие върху тялото, освен това ме и поразхлаби, след което наторих обилно почвата в хималайските планини.
Ето още малко снимки, показващи красивите заснежени върхове, виждащи се от Бадринат и местността около него:
Последната снимка е правена по време на ритрита и аз съм застанал на покрива на хотела, в който се провеждаше. Зад мен е върхът Нийлкант - висок почти 7000 метра - към който се откриваше страхотна гледка, точно от това място.
Що се отнася до самия ритрит - беше изключително интересен и въздействащ. Бяха дошли много хора - както индийци, така и хора от България (българите, дошли за ритрита, бяхме общо 15), Испания, Португалия, Англия, Русия, САЩ, Норвегия, Германия, Франция. Беше доста интернационална група и се запознах с много интересни хора, други вече познавах от предишните пъти, когато съм идвал в Индия.
Ето малко снимки по време на ритрита:
Ритритът по Крия Йога продължи до 1-ви октомври, а на 2-ри рано сутринта отпътувахме към Раникет - с цялата група, която беше на ритрита, качени в три големи автобуса. Посещението в Раникет, където отивах за 3-ти път, ще разкажа в отделен постинг.Редактирано от бeзпътeн на 28.11.08 13:31.
|