|
Преспахме добре в хотела, който на някои от групата се стори мизерничък, но в сравнение с това, което ни чакаше по-нататък, си беше супер. Имаше всичко необходимо за две нощувки, които прекарахме в Амритсар - чисти чаршафи, горе долу нормална баня и тоалетна, климатик. Не беше много зле в крайна сметка. Сутринта пред хотела мина някакво религиозно шествие от сикхи:
Като споменах сикхи, бих искал да вметна някои думи за тази не чак толкова древна религия, водеща началото си от Гуру Нанак, живял 15-16-ти век, изключително мъдър учител, както се убедих от книгата за живота му, която си купих привечер, когато посетихме Златния храм. Той е бил просто учител - на хиндуисти и мюсюлмани, не е правел разграничения между хората. Затова и по време на мюсюлманската окупация в Северна Индия, по времето, когато конфликтите между хиндуисти и мюсюлмани са били изключително изострени, е казал, "Няма никакъв хиндуист, няма никакъв мюсюлманин". Естествено - това е било разбирането, че всички религиозни "себеидентификации" и протичащите от тях "разделения" са глупави, изкуствени, фалшиви. И макар по рождение да е бил хиндуист от кастата на кшатриите, е отхвърлил всякакви глупави ограничения и сляпо следвани предписания, налагани в хиндуизма. Разцъфтял е като учител в своята уникална мъдрост. След него обаче сляпото следване създава нова религия, ново разделяне - сикхизма. Вместо да се обединяват хората, се създават нови религии, нови разделения, нови конфликти. Позната песен - как човешкия ум не разбира посланието на даден учител и изопачава учението в сляпо следване, което е основата на религиите.
Самите сикхи са доста войнствени, понеже самата им религия проповядва човек да бъде воин - на праведността. Високи, едри, с мъжко излъчване, много от тях гледащи страшно - духът на воина просто е пропит в тях. И в историята на Индия те постоянно са воювали - с мюсюлманите през вековете на ислямското господство, с англичаните по време на английската окупация (в Пенджаб са оказали са най-упорита съпротива на англичаните и най-късно са паднали в тяхна власт). При тях арийският ген се проявява може би най-силно. Единственият глупав елемент е сляпото следване - например сред задължителните елементи в религията им са тюрбанът и брадата - това е сляпо следване на основоположника - Гуру Нанак, който е носил същото, без обаче самият той да следва някого. Но така или иначе всяка религия е глупост, а както се убедих, между тях има изключително свестни и достойни хора, каквито бяха и двамата ни шофьори.
По обяд излязохме от хотела да потърсим място да хапнем някъде. Жегата беше ужасна и ние съвсем разумно решихме да посетим Златния храм в късния следобед, при залез.
Ето една снимка във фоайето на хотела:
И една снимка от ресторанта, който намерихме в Амритсар, в близост до хотела и където обядвахме:
Хапнахме горе долу нормална храна и излязохме от ресторанта. Поразходихме се малко из пазарите на Амритсар, в търсене на различни неща - аз на интернет, щото ми трябваше да установя контакти по мейла с координатора, а други си търсеха евтини сим-карти. Както и да е. Жегата беше страховита, ето една снимка и от разходката из Амритсар:
Постепено станах вир вода, докато се приберем в хотела в тази ужасна жега. Началото на септември си е все още лято, а индийското лято не е шега работа. Поспахме малко на климатик в очакване да стане късен следобед и се отправихме към Златния храм.
Изключително съм очарован от посещението си там. Не само, че това е уникално произведение на архитектурата и изключително красив комплекс. Докосна ме енергията на смирение, която изпълваше целия комплекс. Усетих, че въпреки глупостта на сляпото следване, характерна за религиите и за сикхизма в частност, има нещо истинско в тези хора, нещо искрено, някакво отдаване и смирение. Златният храм е наистина много хубаво място, въпреки размириците, които са ставали около и в него, още от времето на битките между сикхи и мюсюлмани, та като стигнем и до Индира Ганди.
Ето някои снимки на това страхотно място:
След посещението на това приказно място, отидохме към другата известна забележителност в града - храма Дургиана, хиндуистски храм, също много хубав и построен по подобие на Златния храм. Нямам в момента много снимки от това място, затова ще го опиша с думи - по подобие на Златния храм, храмът Дургиана е разположен в центъра на красиво езерце, в самото езеро има поставена статуя на Шива, както и на други божества. Около езерото в стъклени витрини са пресъздадени различни сцени от хиндуистската митология. А в самото езеро (същото важи и за езерото около Златния храм) гъмжи от риби.
Ето и някои, макар и малко, снимки от този храм, където присъствахме точно на вечерната пуджа:
След посещенията на храмовете накарахме шофьора на авторикшата, която бяхме наели, да ни закара до някой добър ресторант. Намерихме един много добър, където хапнахме порядъчно. Все още индийската храна не беше почнала да ни омръзва, а и в големите градове вероятността да намери човек добри ресторанти е разбира се много по-голяма, отколкото в мизериите, които посетихме по-нататък.
Прибрахме се в хотела след страхотно изкарания ден и заспахме. На другия ден ни чакаше път на изток - в посока Хималаите, където трябваше да покоряваме по програма местата от т.нар. "Чар Дам Ятра" - "Четири места за преклонение", включващи Ямунотри - извора на свещената река Ямуна, Ганготри - извора на свещената река Ганг, Кедарнат - изключително свещено място, посветено на Бог Шива, където и Ади Шанкара е напуснал тялото си и Бадринат - място, посветено на Бог Вишну, където също и древният мъдрец Вяса е синтезирал древната индийска мъдрост, записвайки я на едно място - в т.ч. Ведите, Махабхарата и др. Все места, разположени на по над 3200 метра надморска височина.
Но преди тази "Чар Дам Ятра" предстояха още някои местенца за посещение - в т.ч. и Харидвар, Ришикеш и резервата "Джим Корбет", където щяхме да търсим... тигри.
|
3-ти септември - Амритсар, Златния храм [re: бeзпътeн]
