На 12-ти от Ямунотри пристигнахме в Утаркаши, междинна спирка по пътя към Ганготри. Утаркаши също е свещен град, разположен на Ганг, една от забележителностите му е основният храм, наречен "Вишванат", в който е разположен и се извисява над покрива на храма огромен тризъбец, направен от няколко различни вида метал - това е тризъбецът на Шива, с който Богът-Унищожител е пробол демона Вакасур. В момента не разполагам с добри снимки на този храм, когато се сдобия с такива, ще пейстна линкове към тях. Храма посетихме на следващия ден - на 13-ти, а нощта 12-ти срещу 13-ти прекарахме в последния що годе сносен хотел за следващите 10 дена... Под "що годе сносен" да се разбира поне с чисти чаршафи, нормална баня и тоалетна и климатик. А този конкретно си имаше и телевизор, по който погледахме малко К-1. Оттук нататък местата за спане можеха да се намерят някъде по скалата между "мизерия" и "адска мизерия", но подробностите по-нататък.

След като излязохме от храма Вишванат в Утаркаши, си купихме малко индийски сладки, които хапнахме с кеф. После се наобядвахме, аз малко преди това пратих няколко мейла от един клуб наблизо. Направих грешката да пия бутилирана вода "Кинли" - това ми беше за урок, повече такава грешка да не правя. След това, като бяхме тръгнали по пътя отново с колата и натоварения върху нея багаж, попаднахме в едно ужасно задръстване в едно село, което се дължеше на изборите на кмет (в конкретния случай на кметица), които току що бяха приключили. Ужасно, защото през това време, поради водата, която бях изпил, усещах как в стомаха ми протичаше войната в Курукшетра. Бях на косъм да ми се присере ужасно, усещах го, но най-ужасното беше, че ако ме пресечеше, нямаше къде да се изсера - навсякъде гъмжеше от селска паплач, надъхана от политическите манипулации, колите не мърдаха... Стоях вцепенен и не мърдах, не само, че не споменавах на глас за състоянието в корема ми, но и не се увличах и да мисля много за него, та да не му дам "тласък" по този начин - толкова бях близо до присирването и насирането. Слава Богу, ситуацията се размина, след час-два движението се раздвижи и напуснахме идиотското село с тъпите кметски избори.

Продължихме по пътя към Ганготри, а природата, както и пътищата ставаха все по-екстремни. Обикновено от едната страна на пътя имаше скали (понякога и свлачища затрупват пътя, което пък води до задръстване на пътя, спиране на движението, докато кой-знае-кога пратят багер да изчисти пътя; това поне ни се размина), а от другата - стръмна пропаст. В същото време пътят е много тесен и когато две коли трябва да се разминат, едната застава плътно до скалите, а другата - на ръба на пропаста, която е десетки, а понякога стотици метри... Тук-там, когато се изкачвахме по извиващите се пътища, виждахме останки на обърнати изпотрошени коли в пропастта. Многократно, когато се разминавахме с друга кола, виждахме как гумите на нашата са буквално на сантиметри от ръба, понякога и кажи-речи на самия ръб и аха да се обърнем... През следващите 20 дена минавахме все през такива хубави пътища. Въобще пътуването, което предприехме из Хималаите, си беше екстремно отвсякъде, понякога съвсем близо до Смъртта, не е за хора със слаби нерви изобщо...

Привечер, на 13-ти, пристигнахме в Ганготри, второто място от Чар Дам Ятра. Градчето, което е много хубаво и приятно за пребиваване, е разположено на малко повече от 3000 метра надморска височина и в него има доста хотели, които не се отличават с кой знае какъв комфорт, но все пак възможностите за спане са малко по-добри от тези в Ямунотри. Ние избрахме този:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите