На 17-ти си тръгнахме от Ганготри, след като преди това на 16-ти останалите 4-ма от групата се върнаха от междинната спирка Бходжбаса, разположена между Ганготри и Гумук.

Следващата цел беше Кедарнат - третото място за преклонение от т.нар. "Чар Дам Ятра" - едно от най-свещените места в Индия, считано за местообитание на Бог Шива. Посещението на това свято място беше един от пиковите моменти в моето трето, продължило 52 дена, пътуване из Индия. Енергията, в която се потопих там, беше просто неописуема... Но нека карам по ред.

За да се достигне до Кедарнат, трябва да се извървят, пеша или на катър, 14 километра - от селцето Гаурикунд, последната точка, до която може да се стигне с автомобил, до Кедарнат. На 18-ти, потегляйки от Ганготри, направихме грешката да решим да не преспим в Утаркаши, желаейки да покрием колкото се може по-голямо разстояние. Грешка, защото Утаркаши все пак е сравнително по-голям град и разполага с нормални хотели, а на нас... ни се наложи да преспим в едно село, в изключително долнопробен "хотел" (по-точната дума е кенеф всъщност).

Преди обаче да опиша какво представляваше въпросният кенеф, искам да споделя малко за пътуването през деня - отново минавахме през екстремно тесните пътища из Хималаите, където колата постоянно минаваше на сантиметри от пропастите; а пред нас постоянно се откриваха страхотни гледки от хималайската природа. По едно време, в следобед заваля дъжд, а ние бяхме попаднали в неасфалтиран участък. Спряхме в едно селце от няколко колиби, където в една колибка пихме страхотен чай, примесен с биволско мляко - всичко в него беше натурално - билките бяха хималайски и набрани от селяните, а млякото - издоено от биволите, които пасат. Всички се зарадвахме на тази кратка спирка. Обожавам селската натурална продукция.

Пътувахме до полунощ, докато намерим село, което да има хотели. Накрая стигнахме до Гангсали в полунощ и там трябваше да прекараме нощта. "Хотелите" обаче бяха два-три и изключително долнопробни. Спряхме се на "най-добрия" кенеф. Наистина кенеф е подходяща дума, защото целият "хотел" смърдеше на лайна, стаите като добавка бяха освен това и доста спарени със застоял въздух, а чаршафите - мръсни и пълни с много на брой, гнусно мазни петна... Веднага започнах да се пазаря и свалих цената наполовина, управителят отначало не искаше, мислейки, че нямаме избор, но аз му казах, че ако не свали, ще прекараме нощта навън, без да спим - такова беше отвращението от дупката, в която попаднахме. Накрая склони да намали цената наполовина от предварително обявената и ние се съгласихме, като преди това задължително поставих условието да смени чаршафите. Той докара други чаршафи с по-малко петна по тях. Постелихме спалните чували върху чаршафите, стремейки се максимално да избягваме докосване до леглата. Заспахме, а на другата сутрин съкенефникът ми видя в близост до банята кърлеж.

Рано сутринта потеглихме от дупката, усещайки, че все по-дълбоко се потапяме в мизерията... Следобед на 18-ти пристигнахме в Гаурикунд. Тук вече цялото място смърдеше на лайна, не просто хотелите. Както в повечето населени места в Индия, канализацията е в малки канали по краищата на уличките, затова и миришеше на фекалии навсякъде. Добрахме се до един "хотел", който беше уникално постижение на архитектурата. Тоалетната в нашата стая беше с клекало, над което имаше прозорец с решетки. Уникалното беше, че стаята ни беше на приземния етаж, а точно под прозореца, който пък беше над мястото за клякане, минаваше канализацията с лайната от горните етажи. И най-уникалното беше в това, че когато някой от горните етажи пуснеше сифона, се създаваше налягане от тръбата, по която минаваха фекалиите, в следствие на което от канализацията през прозореца хвърчаха лайняни пръски - право върху главата на ползващия тоалетната, ако имаше нещастието да ака точно, когато се създаваше налягането от пуснат сифон от някой от горния етаж. Така беше, видяхме още на първия ден с очите си лайняни пръски по стените на тоалетната, падали точно на нивото на главата, евентуално ако някой от нас би срал; а съкенефникът ми, докато си миел ръцете, встрани от опасната зона под прозореца, беше видял целия процес в действие - как лайняните пръски обливат стената на тоалетната, точно на нивото на главата, ако би бил там в този момент. Е тва вече беше уникално, направо не беше за вярване - да ти падат лайна върху главата, докато сереш. Това един архитект и да го иска, трудно ще го постигне. Истинска трагикомедия - оттук нататък бяхме нащрек - винаги, докато серях, внимавах - ако чуя шума на налягане по тръбата да скоча, дори със серящ задник, но да не ми паднат лайняни пръски по главата.

Първата нощ в ресторанта на хотела се запознахме с едно семейство от Калкута (сега наричана Колката), което също беше дошло да посети Кедарнат. Дъщеря им беше готина - една такава черничка, с очилца и палав поглед. Успя да ми въздейства сексуално, защото същата вечер сънувах еротичен сън, последван с оргазъм. Оргазмът обаче беше без еякулация и това стана спонтанно и усещах някакво огромно блаженство, екстаз, да се разлива по цялото ми тяло. Това беше изключително мощен оргазъм, като се има предвид, че вече 20-на дена бях задържал...

На другия ден, 19-ти, бяхме договорили 9 катъра за качване до Кедарнат, но валеше така поройно, че се отказахме. В същото време видяхме хеликоптер да прелита няколко пъти над нас и затова решихме да пробваме с хеликоптер на следващия ден, макар и да беше доста по-скъпичко. На другия ден отидохме на мястото, откъдето излита хеликоптерът, но пък хеликоптерът не можеше да направи полета до Кедарнат, този път заради гъстата мъгла. Оказа се, че на тези височини времето не е шега работа и никак не е сигурно ще можем ли изобщо да се качим. Но бяхме твърдо решени да го направим на следващия ден и наистина щастието ни се усмихна - на 21-ви времето беше идеално слънчево, точно за целта - да се качим най-сетне до Кедарнат.

Кедарнат, това специално, уникално, изключително свещено място, заслужава отделен постинг...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите