|
На 8-ми пристигнахме в Ришикеш - града на древните риши, известната дестинация за "духовните търсачи", където изобилства от ашрами и е пълно с чужденци. Затова е пълно също и с доста добри магазини, където човек може да си напазарува добре (аз купих две броеници от планински кристал, които по-късно подарих на една красавица, която много обичам). Ришикеш се намира в полите на Хималаите, на надморска височина малко повече от 500 м., така че все още бяхме на територията на големите горещини. Градът е разположен от двете страни на Ганг (да уточня също, че на това място река Ганг все още не е ужасно замърсена, както става по-нататък и става за къпане), двете му части са свързани с добре изградени мостове, по които разходката, както през деня, така и през нощта, е много приятна.
В Ришикеш не посетихме кой знае колко храмове, поне аз самият нямах особен интерес да посещавам храмове. Първият ден се настанихме в ето този хотел:
И веднага погледът на всички беше привлечен от двете прекрасни японки, които излязоха от фризьорския салон, разположен на покрива на хотела. Както разбрахме по-късно, те бяха дошли да работят там с цел да обучават индийки на фризьорски умения. И деляха една стая с някакъв наркоман-японец, явно човека, който ги бе уредил да работят там, и точно това, че деляха стая с него, затрудняваше намирането на терен. Всички от нас започнаха да цъкат с език и да въздишат, но никой и не подозираше колко близо щяхме да бъдем (всъщност да уточня - щях да бъда АЗ) до съвкупление с тях. Е, близо, но... не съвсем, след като до секс не се стигна, макар и да го имаше взаимното желание. Но нека караме по ред.
В първия ден на пристигането не правихме много неща, освен че се поразходихме малко из Ришикеш и напазарувахме това-онова. На втория ден, 9-ти, се разделихме на няколко групи, аз се забих в един хотел, за да използвам интернета, други двама отидоха да се покъпят в Ганг, а другите вече не помня къде са били, а и няма значение. Събрахме се в един добър ресторант, точно като прекосихме моста, с прекрасна гледка към Ганг. Хапнахме и се върнахме в хотела.
След това намерихме шофьора и решихме да посетим една от най-интересните забележителности на 10-на километра от Ришикеш - пещерата на древния мъдрец Васишта, гуруто на Рам, която в момента функционира като храм:
Постояхме малко в свещеното място, попивайки от енергията на огромен покой вътре, след което излязохме навън и решихме да си направим едно ритуално къпане в Ганг:
Както се вижда на снимката, всички са в екстаз от потапянето в свещената река Ганг. Ето и снимка на шофьора Джазбир, който реши да се покъпи разбира се без да се разделя с тюрбана, отправяйки някакви молитви:
Ето и как изглеждаше мястото откъм реката, снимано, когато се връщахме:
След ритуалното потапяне в Ганг се върнахме обратно в Ришикеш, а оттам - следващото място за посещение беше ашрамът на Шивананда. Мястото е хубаво, макар и да не ми допада особено ашрамаджийския подход. Част от останалите обаче нещо се увлякоха да "медитират" вътре (или поне да имитират "медитации" с пози). Излязохме от ашрама и отново се разделихме. Реших, че не ми се шматка повече с останалите и се прибрах заедно с още един - най-дъртия от компанията... Останалите 4-ма продължиха да се шматкат нейде из Ришикеш, а вече беше почнало да се стъмва.
Та след като се разделихме, се получи и интересният епизод с японките. Като се прибрах, ги срещнах и намерих повод да ги заговоря, че ми трябва шампоан, знаех, че могат да ми помогнат с нещо, нали притежават голям фризьорски салон на покрива на хотела, следователно трябва да имат и най-различни пособия за коса. Отначало казаха, че ще потърсят, но след това явно са решили да не пропускат възможността да продължат комуникацията с мен. Защото докато после срах в стаята, чух, че телефонът звъни. Излязох по лайнян гъз с вкарна една салфетка между бузите (за да не се замърси допълнително от движенията, хаха), защото подозирах, че може да са японките, но беше късно и бяха затворили телефона. Както и да е, помислих, че съм изтървал шанса заради срането (но разбира се срането е много по-важно от ебането, така че е станало, квото трябва да става). И излязох от хотела към един интернет клуб наблизо. Колебаех се дали да си губя много времето в интернет клуба, защото тогава точно дори не ми минаваше през ума, че нещо може да стане с японките. Чудех се дори дали да не пусна тема в клубовете, хехе. Тогава обаче срането отново ме спаси - пак ми се присра и аз побързах да изляза от интернет клуба и да се отправя обратно в хотела. И по този съвсем естествен и в хармония с природата начин се завъртяха нещата. Прибрах се в хотела, изсрах се и излязох за малко от стаята и кво да видя - японките и те излезли и нещо ме викат. Отидох при тях и ми дадоха някакъв шампоан. Супер! Намерих си повод да продължа разговора с тях, запознахме се - едната се казваше Нана, а другата - Аюми. И дори ги поканих да вечеряме заедно, защото се виждаше, че си мечтаят просто да прекарат известно време с прекрасен бял мъж като мен! Те веднага се съгласиха.
Може би трябваше да отида сам с тях, но реших да викна дъртия похотливец, който се прибра заедно с мен, докато останалите шматки продължават да бродят из Ришикеш. Та отидохме 4-мата - аз, двете японки, едната от които беше много готина, но и другата ставаше и дъртия мазен сваляч, който е на 49 години и има дъщеря на годините на японките, но въпреки това постоянно им пускаше мазни физиономии по време на вечерята. Баси похотливеца дрът, трябваше да се прави на стар и мъдър човек и да ме остави сам да свърша работата и с двете, той така или иначе нямаше шанс. От една страна аз им действах като изкушение, а той - като отвращение и те бяха като разпънати между двете крайности - младото изкушение (аз) и дъртото отвращение (дъртия мазен сваляч).
Но да карам по ред. Като им казах, че сме от България, япончиците изпаднаха във възторг: "Bulgariaaaaa! Kotooshuuuu!" (как не се сетих да излъжа, че сме някви роднини на Котошу) "Yoghuuurt" (и тва го казаха, явно сме известни с киселото мляко също, освен с Котошу). И много се въодушевиха от новината, че сме от България. Вечеряхме в един ресторант наблизо и пийнахме известно количество бира. След това се прибрахме в нашия хотел, качихме се на покрива, където е ресторанта и салона и продължихме с бирата.
Ето и някои снимки с Нана и Аюми:
С хубавите япончици си прекарвах перфектно и съвсем ястно им личеше, че им се ебеше много повече, отколкото на мен. Но в същото време бяха и доста объркани - как да откажат на дъртия сваляч и да продължат с мен. И може би везните клоняха в полза на секса с мен - т.е. изкушението от мен към тях бе по-силно от отвращението към дъртия мазен сваляч. И както си прекарвахме страхотно, изведнъж се изсипаха и останалите 4-ма пръчове и това вече окончателно ги отказа от секса за тази вечер... А на другата сутрин си тръгвахме, така че тва с Нана и Аюми си остана един приятен спомен, на фона на индийската пъстра действителност.
На 10-ти септември напуснахме Ришикеш и се отправихме към високите части на Хималаите - първо към Ямунотри, първото място от т.нар. "Чар Дам Ятра". Интересните спиращи дъха моменти от пътуването тепърва предстояха.
|
8-10.09 - Ришикеш, несбъднат секс с японки [re: бeзпътeн]
