|
Тема |
Южнославянските езици |
|
Автор |
pirinec (новак) |
|
Публикувано | 13.02.01 13:24 |
|
|
Требва да си признаем, (колкото и да е неприятно на доста от нашите, а и от техните) че българския и сръбски езици са доста близки. Когато контактувам със сърби, или чуя сръбска реч, проблема да ги разбера ми е абсолютно никакъв. Просто требва да си наглася за секунди слуха на техното изговаряне, а на сърбина му трябва също толкова за да почне да ме разбира мен.
Още в зората на демокрацията 1989-90 на море бях комшия с едни сърби. Изкарахме доста весело, беха прекрасни хора и купонджии и те ми споделиха, че сърбин който е бил в Македония или е контактувал с македонци в Югославия разбира българите от раз. Били чували че македонците са "стари бугари".
Много техни думи при нас са доста остарели и обратното, от явно общият ни пра-език. Явно със създаването на оф. езици и вече самостоятелното им развитие в отделни държави доста ги е отдалечило.
На мен само ми е чудна почти рязката граница между двата езика във постройката на езика. В съседни региони, където думите са почти идентични едните говорят с падежи, другите без. С изключение на трънско в България и кумановско в Македония. Щото ми е интересно да разбера, моля някой който се е занимавал с лингвистика и етнология да ми обясни.
|
| |
|
|
|