|
Тема |
Re: Южнославянските езици [re: pirinec] |
|
Автор | headhunter (Нерегистриран) | |
Публикувано | 14.02.01 18:20 |
|
|
Най-простото нещо ще е да погледнеш в стария учебник по Български език за 8ми клас, там много неща са обяснени (има и някои неверни неща).
Всички славянски езици освен нашия си имат падежи, а падежите в нашия започват да отпадат между 12 - 15 век (Забележете - преди турците, така че не може да се каже, че това, че сме били в един кюп с гърците и турците е било причината). Аз все пак не изключвам външни влияния върху развитието на езика ни, но повечето промени са си били както изглежда вътрешни:
Във въпросния учебник развитието на езика ни се разделя на 3 главни периода
1. Старобългарски, 2.Среднобългарски, 3.Новобългарски, като те са съответно от 6-12 век, 12-15 век, 16 век - досега.
Още в Старобългарския период в нашия език се появяват някои "падежни различия" от типичния старослявянски език, които можем да открием и сега - напр.
- Дателен падеж за притежание - в съвр. бълг - "книгата МУ"
- Поставянето на показателно местоимение след дума - "Книга та" (тази книга), което е предвестника на определителния член (това се появява в края на среднобългарския период)
- Носовките още в края на периода започват да избледняват - Е(н) към е, О(н) и Ъ(н) към Ъ - напр. До(м)б = Дъб, Зо(м)б = Зъб и т.н. Само в българския О(н) се произнася като Ъ(н). оттук и нашето твърдо Ъ, което досега не съм успял да накарам никого да изговори така чисто както нас.
Иначе падежите са си били такива каквито можем да си ги открием и сега: Именителен, Родителен, Дателен, Винителен, Творителен, Местен (или Предложен) и Звателен. Последният е почти запазен в съвременния език - напр. обръшенията на име - Антоне, Павле и т.н.
В среднобългарския период разликите между писмения църковнослявянски и говоримия български нарастват много. В Търновската книжовна школа се опитвали да въведат ред, но не толкова чрез "обновяване" на писмения към говоримия, колкото обратното. Именно това е и причината по-късно в началото на новобългарския период нашите книжовници да се придържат към вече почти неизползваната в говоримия език падежна система на църковнославянския (старобългарския).
Така, гледайки времето, в което промените в нашия език са започнали да настъпват не знам дали тук гърците и разни други са оказали чак такова влияние. Може би наистина прабългарите да са имали най-голям пръст (т'ва не го пише в учебника :)) ).
|
| |
|
|
|