Не мога да убеждавам. Заради случая и хората само се опитвам да опиша лични представи и спомени от старите.

Българско Възраждане и национално-освободително движение, с начало от края на 18век, покрили цялото землище до средата на 19 век, е факт. Не може да се отрече. Има продължение чрез възстановена държавност (съвременен факт) и предхождащи обстоятелства.

Развитието на България не умира в периода 15-17 век. То, замръзва във вида си към края на 14 и началото на 15 век. Обусловено от държавно-административното управление на Османската Империя, която повтаря/ползва наготово византийската - идентична с ВБЦ (канун - обществената, а не верската - шириатската).

Данъци не са събирани от гърци, нито само от турци. Те са събирани от българи и то наши. Свещенници също наши, на наш език. Събираните пари се отчитат на турците, предават им се (не всички... И при османците връзката с българското не само не спира, а се засилва.
Гърците имат права да търгуват, евреите да лихварстват, българи събират данък и пазят проходи на турска служба. Много често ние дерем гърци, евреи, че и турци. Нашите чорбаджии са изедниците сред немюсюлманите и власта ги пази.

Тръгваш по България и търсиш къде и кой събира джелеп, какво значи бегликчия и кои, какви по етнос са те. Какво значи маликяне и докога съществува. Паричния данък заема 48% от прихода в Османската Империя, 81% от него се плаща от Румелия. Основен е джезието (по шириат), десятъка (не по шириат) и авариз (не по шириат). Което не е по шириат, то не е прието и праведно да се събира от мюсюлманин. Допускат го за скоро приема исляма, но до време. Предава се директно в хазната, при валията.
Може да се възрази че в дълъг период само мюсюлмани са ги събирали - Да, но повечето са българи. Има го и данъка за бегълците, а причината е засилената миграция. За нея се иска отделен тип представяне.

До 18 век България и българите живеят по каноните и в условията на средновековната си държава. Храм, дом и село (по-късно и град), поминък и бит не променят характеристиките си.
Единствената разлика е, че с идването на османците архитектурата на първенците се пренася извън града и тържищата, по селата, в планински местности или край главните пътни артерии. Не случайно пътеписци от чужбина отбелязват осезаемо присъствие на хора с благороден вид, осанка и маниери сред простото селско население. Отбелязват го и като типична черта за етноса и територията чак до 16 век.

......
За да се види на практика, почувства сетивно и докаже, трябва ни един сборник молитви и песнопения, впрегатни животни със съответния впряг. Може и стадо с около 300 глави добитък. Карта на съществуващите и оцелели до днес църкви строени не по-късно от 14 век. Познаване на главните средновековни пътни артерии. Етнографски, архитектурни ансамбли със задължителни белези на кастелен тип фамилно жилище на българи, християни са лесно откриваеми.

Може да се тръгне от Пловдив в добре познатите от средновековието трасета: Север - Сопот, Троян, Никопол; Изток - Хасково, Одрин, Цариград; Юг - Асеновград, Горна Арда, Ксанти; Запад - Белово, Сапарева баня, Кюстендил, Малешево.
Обещавам, че спокойно всеки пробвал ще си каже сутрешната молитва и молитва преди път. Ако иска и служба ще му отслужат в запазена, средновековна църква. Ще има време да впрегне и потегли. За почивка ще има старо светилище да си каже молитвата преди хранене. За вечерна молитва или служба ще е разпрегнал, слязъл от впряг върху каменен път или двор. Да се измие и подготви в поток или аязмо. Вечернята ще я каже или чуе в също запазен до днес храм от 15 век или в солидно защитена, собственост на християни постройка или селище.
Всеки ден от пътя ще е така.
7мия ден ще посрещне в български манастир, с българи монаси и изслуша Българска служба, по български книги и ще си вземе причастието. Манастира също няма да е затварял или спирал през османско, освен временно, след погром. Това не означава, че всичко по пътя е спирало да изпълнява функции и не се е поддържат от християни, за обреди, със свещенници.
Повтарям, църквите и манастирите, сградите даже са запазените средновековни, стенописите.
Обслужват верския живот на мигриращите и пътуващите. Всеки ден ще е една средновековна преживелица по български. Повечето места и храмове мога да ги цитирам наизуст. За съжаление почти не се знаят или 90% от хората днес не са чували за тях и стоят затворени.
Поддръжката на цялата система иска не много, но постоянен приход на средства от църквата и местните общности. Главното е, че всичко и до днес си седи и е запазено.
Свързано с непрестанната миграция на населението. Още повече, ти пътувайки можеш по-редовно да си следваш обредите, отколкото по места. Местата периодично биват заличавани.
Така върви и познанието, в което Дяците пътуват и обучават, а граматиците са по църквите.
Около тези артерии, на по ден път са и пръснатите книжовни центрове от средновековен тип.
Не съм сигурен, че другаде по Европа е останало и така ясно може да се проследи средновековния живот и бита до толкова късно съхранено.
Може да не е по виенски, но си е уникално - застинало във времето и пространството.