Най-яките, оцелели до днес крепости - Мезек, Лютица, Родостица, Белоградец, с най-големи битки и вражди между нас и византийците пазят завоя на Марица и вливането на Арда край Димотика. Целта е да се събират българските търговски данъци и такси при преминаването на Марица към най-голямото българско пристанище, с българи в него - Родосто.
Обаче, всичко наоколо са реки, дерета и меандри, делтата на Марица. Селата наоколо наши. Марица мост там няма и не е имало. Минава се със салове и лодки. Около Родосто е плаж, не е назъбен бряг и вълни няма. Корабите също се товарят с лодки от брега. Товариш каквото си искаш, стига да не е зърно или обемни товари, а типичните наши вързопи и денкове с обработени стоки. Главно нощем, тайно.

Моят дядо е имал гемия на Бяло море, при Дедеагач я крие, по делтата. От нея до 1977 пазихме парче от платното, което по-късно ползвали за палатка, покривало на каруцата, а аз го помня как постилахме на земята. То се разпадаше вече, но бе незаменимо.
Гемията гърците го издават, че бичи само контрабанда и турците с оръдия я потапят срещу пристанището на Дедеагач. Била е пълна с портокали в момента.
Гемията винаги плува с вързана отзад лодка и край брега. Спасяват се с нея.
Портокалите остават над водата и заливат от вълните половината пристанище. Рапортувано е и по вестниците тогава цитирано от дедеагачните консули.
По закон си запазваме останките, стоката си остава наша и родата с каруци събираме пред очите на целия град каквото можем. Най-вече посуда от гемията, щото по-ценно. Като тръгваме да се прибираме, целия град се втурва да събира по брега останалите, несъбрани портокали. Било е събитието на годината.
С тая гемия е плавано по Марица (Фере, Софлу, Димотика), ходено е до Родосто и Бурса. Плавано е и в Порто Лагос. Разрешението е било само за риболов, защото на българи друга морска дейност не са разрешавали. А и гърци речна риба не ядат.
Рибата си е риба, но всичко е било контрабанда.
Това е един мой пра-дядо, с корени от родопския род Киркоолу, преселени в Лъджекьово и дюкяни в Дедеагач и нагоре по Марица. На моя баба дядото по бащина линия. Сега роднини пак на морето - Бургас и Ахтопол. В Ахтопол къщата на дядо Костадинката. Така са и казвали. Българи, преселници.
Гемията (по-скоро голяма лодка) я имат по наследство. В занаята са само негова фамилия и екипаж от турци и араПи. Наемали са ни наши, арменски и турски разбойници. Арменците са уникална мафия в Мраморно море.
Не е била само нашата, защото покрай Атон и Халкидики е било цяла флотилия. Ама там е гръцка мафията. Ние сме по Марица. Наши има и по вардарските гьолове и край Солун, но там в морето не влизат. Ние сме до Тасос и Самотраки. Но и там не замръкват.

Иди сега след гърците, опитай нещо да посъбереш от тази история. Всичко е тотално забравено, погърчено и го няма, ама е било. Много сме били ама намери нещо, да видим помни ли някой.
Гърци... На баба им трънкина. Гръцки и турски знаят всичките. Българи са, че и униати. Ходят поравно на католическа и православна черква. Каквато наша намерят, там.